- От вашите книги личи, че вие сте един от малкото съвременни интелектуалци, които защитават идеите на хуманизма. В наши дни понятията на това мисловно течение са пренебрегвани и се смятат за наивни.
           - Към идеите на хуманизма се обърнах, когато пишех книгата "Ние и другите", в която разсъждавам върху универсалните и относителните ценности. Моето желание беше да свържа по-сухите теоретични разсъждения с моя вътрешен живот. В този смисъл се задълбочих в изучаването на големите френски автори Монтен, Леви Строс и Шатобриан, но целта ми беше да стигна по-далеч от простото теоретично изследване. Струваше ми се, че ще бъде проява на малодушие да не включвам моята личност в тези търсения. Затова аз влязох в диалог с тази автори.
          - Какво открихте чрез този диалог?
          - Дадох си сметка, че много мислители като например Монтескьо и Русо са достигнали в разсъжденията си едно възхитително равновесие между изискванията на обществото и тези на индивида, между абсолютното и относителното. В този дух е и книгата "Несъвършената градина", зад всичко се очертава само едно понятие - хуманизъм.
          Днес тази дума има по-голямо значение отколкото преди двайсет години, когато под влиянието на марксизма, хуманизмът се смяташе за овца, която блее за наивни добродетели. Красива душа, обречена на безсилие...
          Това е много едностранно и тесногръдо виждане. Сега се сещам за картезианската формула, според която "човекът трябва да бъде господар и собственик на природата": следователно човекът може да владее природата, обществото и самия себе си.
          Струва ми се, че при Декарт има нещо заплашително, когато се опитва да ни убеди, че ни е нужен един нов масов модел, различен от хаоса, в който живеем...
          - Хуманизмът е послужил като оправдание за много нехуманни действия...
          - Да, през XIX век например, той е служил за оправдание на колониалната политика. Едно удобно прикритие за френския и английския национализъм.
          Хуманизмът е бил атакуван и от доктрини като марксизма, дарвинизма, философията на Ницше и дори психоанализата. Според идеите на хуманизма човешкото съществуване завинаги ще остане "несъваршена градина" (определението е на Монтен), затова те са враждебни на всяка утопия. Русо е съвсем ясен: той не вярва в постоянния ход на моралния прогрес на човечеството. Въпреки това той смята, че усъвършенстване е възможно.
          - В какво се изразява това усъвършенстване?
          - Във факта, че човек винаги има възможността да направи нещо различно без да спазва догмите.
          - Трябва ли да приемем безрезервно това "различно нещо" за добро?
         - Абсолютно не! Никога не можем да приемаме със сигурност новото за "добро". Историческите доказателства са налице: По света се появиха десетки тоталитарни режими, едновременно нови и по-лоши от предишните. Въпреки това догматизмът не приема промяната, била ту позитивна или негативна. Човекът винаги може да бъде свободен. И пътят към свободата минава през образованието. Мислителите - хуманисти разсъждават много повече върху образованието отколкото върху идеалната държава, като Русо в "Емили".
         - Вярвате ли, че образованието е основният начин за усъвършенстване?
         - Разбира се, то е начин да се вгледаме в себе си и в другите. Разбира се, аз влагам в тази дума по-широк смисъл. Освен обучението в училище аз включвам в понятието "образование" медиите, книгите и всяко общуване с другите.
         - Тоталитарните режими използват използват образованието като начин да промиват мозъци... Те се обръщаха към Русо. Това не е ли един червей в красивия плод?
         - Русо не може да се тълкува като тоталитарен мислител, колкото и да го преиначават. Според Русо и Монтен доброто и злото текат от един извор: човек би се изродил, ако постоянно отричаме злото.
         В интерес на истината хуманизмът не отрича биологичните, обществени, културни, психически и каквито и да било догми. Той просто приема, че човек е способен да се справи с тях, да се измъкне от капаните, стига да иска и признава способностите на човека да бъде свободен. Според Русо човек може да защитава свободата си.
         Аз съм разсъждавал върху поведението на хора, затворени в концентрационни лагери в книгата си "На предела" (Face a l`extreme). Дори и при такива условия човек може да оцелее, да издържи на смазващите условия. Съвременните хуманисти се наричат Василий Гросман и Примо Леви. Те са преминали през ужаса на Аушвиц и Колима. Дори и там при тези условия изборът е възможен.
         - Скоро вие написахте предговора към книгата "За религията" от Бенджамин Констан. Какво мислите за неговите виждания?
         - Констан е част от най-добрите традиции на хуманизма, за които говорим. той е един от последните големи представители на течението след Френската революция. С революцията настъпват радикални промени в обществото. То вече само си е господар и решава съдбата си. Суверенитетът на народа роди насилие. Констан разсъждава за причината нещата да приемат подобен обрат.
         - Защо революцията породи толкова насилие?
         - Защото късайки със стария режим тя изобщо не постави под въпрос абсолютната власт. Тя просто срути монархичената власт и я смени с народна, но и двете си останаха абсолютни. Точно затова Констан говори за автономност на индивида със суверенитета на народа. Той отхвърля жертвата на човешкия живот в името на каквото и да било. Не е достатъчно властта да е в ръцете на народа, трябва свободата на отделния човек да може да се защити.
         - Какво общо има това със съществуването на религията?
         - Една от основните тези на Констан е, че единствено религията е свързана с държавата. Индимидът сам трябва да избере своята религия, не общността, в която се намира. В тези си твърдения Констан остава верен на протестантството. Авторът е започнал книгата, когато е бил 20-годишен и е работил върху нея до смъртта си. Разбиранията му са еволюирали много през това време.
         - Вие бяхте един от най-изявените представители на структурализма. Защо сменихте лагера и станахте хуманист?
         - Докато живеех в България, образованието беше препълнено с марксистка идеология. Единственият начин да се изплъзнеш на системата беше да се научиш да използваш метафори и евфемизми ...
         Когато се преселих във Франция, постепенно усетих, че мога да защитавам мнението си и без лъжа и цинизъм. В същото време имах свободата да се изправя срещу литературата с цялата и сложност.
         Литературата винаги е нечиста. Тя е една игра с езика, която ангажира цялото същество на писателя. Тя е богатство. Ние четем автори от миналото, защото те ни помагат да разберем нещо ново за нас като хора.