Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

БОРИС МИНКОВ "ЛОВЦИ НА БАЛАДИ ИЛИ SCERZO CANTABILE"

"Дом за литература и книга", Пловдив, 1999 г., 192 с.

 

Емилиян Николов

         Борис Минков, разделен между Пловдив и София, но като че ли повече принадлежащ на своя роден град Пловдив, направи една забалежителна поредица от задълбочени рецензии (не като моите) в "Литературен вестник", а редакторството му в сп. "Страница" подсказа неговите амбиции в областа на литературата. Сега и с дебютната му книга "Ловци на балади или scerzo cantabile", която съдържа художествена проза, Борис Минков се утвърждава на литературното поле. Още самият факт, че редактор на книгата е не кой да е, а Клео Протохристова, подсказва за каква аудитория са предназначени разказите. Двуезичното заглавие е знак, че авторът не желае книгата му да се чете от всеки. Ловци на балади са героите на малките истории, които се въртят в авантюрите на своите малки големи светове. Жонглирайки с думите, забавлявайки се с изреченията, Борис Минков сякаш иска да "хване" баладичното във всеки свят, да намери всяко нещо, което се пее (cantabile) тук и сега, като същевременно го свърже с известни исторически събития като битката при Термопилите или пък други важни за мнозина събития от всекидневието като изявите на легендарния вратар на италианския национален отбор по футбол Дино Дзоф. В трите части на книгата, озаглавени съответно "Фризьори на тонове", "Фермата на сантимента" и "Романси за деца" липсват клишетата, букварската схематичност, стилистичната скованост. В тази книга липсват и мутрите, селяните с цървули, безработните в кръчмите. Защото не тези хора са ловците на балади.

 

12.12.1999 г.

 

 

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!