Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

АРТЪР КОНАН ДОЙЛ "ШЕРЛОК ХОЛС И ЖЪЛТОТО ЛИЦЕ"

ИК "Труд", С., 2000 г., 328 с., пр. Кр. Тодорова, Й. Костурков, Ил. Азанов, Д. Илиева, М. Попова

 

Емилиян Николов

         Най-накрая някой се сети да събере всички истории на Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс на куп. Книгоиздателство "Труд" си е поставило освен всичко друго задачата разказите за знаменития детектив да са в нов, по-добър превод, и в книги с голям формат и добро оформление. Предвидено е цялостното издание от шест тома да следва хронологията на отпечатването на творбите от 1887 г. до края на Първата световна война. Така в края на август излезе първият том под заглавие "Шерлок Холмс и скандалът в Бохемия", в който бяха включени малките романи "Етюд в червено" и "Знакът на четиримата", както и пет разказа, непревеждани досега на български език. Преди три дни на книжния пазар се появи и вторият том от поредицата - "Шерлок Холмс и жълтото лице", но преди да се спра на него, ще кажа няколко думи за Шерлок Холмс, макар че едва ли има някой, който да не е чел поне няколко разказа за него.
         Шерлок Холмс живее в дома си на ул. "Бейкър стрийт" в Лондон, където посреща хора, които са сполетяни от някакво нещастие и, загубили вяра в полицията, търсят неговата помощ. Холмс се интересува единствено от това случаят да е заплетен и необикновен и разрешаването му да представлява някаква трудност, а не толкова от общественото положение на клиента. За разнищването на загадките Холмс си служи с т. нар. дедуктивен метод. "Няма нищо по-важно от дреболиите", казва детективът и често смайва приятеля си д-р Уотсън със своите проникновени наблюдения. "И двамата виждаме едно и също, но аз си правя повече изводи", обяснява Холмс. В скуката между два случая Шерлок Холмс свири на своята цигулка "Страдивариус", преглежда криминалните хроники на вестниците и пуши лула. В началото на разказа "Жълтото лице" дори се отбелязва, че в скуката Холмс понякога прибягвал дори до употреба на кокаин. Разказите за Шерлок Холмс се водят от името на д-р Уотсън. Самият Артър Конан Дойл определя тези истории като "приказки" в предговора към последния си сборник. В заглавията те са назовани приключения. И двете определения са точни. Разказите наистина имат авантюрен характер, често не липсват неочаквани обрати. Но са и приказки, защото почти винаги имат щастлив край, дори и за извършителите на престъпления ако Холмс прецени, че са го направили неволно, с благородни намерения ("Човекът с обърнатата устна") или пък е сигурно, че никога вече няма да повторят.
          Сборникът "Шерлок Холмс и жълтото лице" съдържа 13 разказа, пет от които се превеждат за първи път на български език. Най-известен от тях е разказът "Човекът с обърнатата устна", който е превеждан многократно. Разказите в този сборник имат особен колорит, тъй като действието в повечето от тях не се развива в мъгливия Лондон, а в широката провинция. Често на Шерлок Холмс и д-р Уотсън се налага да взимат влака от гара Падингтън и да потеглят към някое малко градче сред полята. Но докато по пътя д-р Уотсън вижда китни къщи и големи имения, Шерлок Холмс мисли за тъмната страна и затова колко опасности крие голямата отдалеченост на домовете един от друг. Той смята, че в провинцията е по-лесно да се извърши безнаказано престъпление и е прав. Пристигайки на място Холмс най-често заварва инспектор от Скотланд Ярд, повдигайки безпомощно рамене пред заплетения случай, но Холмс разрешава загадките в рамките на ден-два.
          Разбира се съвременният читател, особено ако той е страстен читател на криминалета, може да разреши някои от загадките преди Шерлок Холмс, но въпреки това произведенията на Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс си остават абсолютна световна класика в криминалния жанр и всички следващи автори повече или по-малко се влияят от тези творби. Не случайно Артър Конан Дойл е удостоен в родината си с титлата Сър. За любителите на криминалния жанр тази рецензия е напълно излишна, но за тези, които нямат нищо в библиотеката си от историите за Шерлок Холмс бих препоръчал някой том от тази поредица, вместо джобно книжле от стотина страници с лоши преводи. Моите субективни предпочитания са върху втория том, озаглавен "Шерлок Холмс и жълтото лице", тъй като историите тук са истински приключения.

 

07.09.2000 г.

 

 

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!