Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

СТЕФАН КИСЬОВ "НЕ БУДЕТЕ СОМНАМБУЛА"

С., 2000 г., 128 с., 3.00 лв., публ. в LiterNet

 

Емилиян Николов

         Преди няколко месеца никому неизвестният до този момент в "литературните кръгове" Стефан Г. Кисьов издаде последователно две книги "Не будете сомнамбула" и "Никъде нищо". За тях се изписаха много статии и в "Литературен вестник", и в други издания, но тъй като смятам, че си заслужава, ще се опитам да кажа нещо ново. (По принцип никога не съм имал претенции тази рубрика да съдържа литературна критика.)
         В "Не будете сомнамбула" главният герой (Стефан) има пристъпи на сомнамболизъм - разхожда се нощем първо в родния Стара Загора, а по-късно в Пловдив, София, че накрая дори излиза от рамките на България... Прадядото на този главен герой се е наричал Ганьо Тенев Сомов и е прототип на Алековия герой Бай Ганьо... Но действието в романа се развива в съвремието, дори когато в характерната накъсана форма в стил Кърт Вонегът, се описват случки, станали с предците на героя, те се представят през призмата на съвремието. Малкият човек в "Не будете сомнамбула" непрестанно се съизмерва с известни личности, емблематични за своето време - Тито, Фидел Кастро, Бил Клинтън и др. Някак случайно главният герой се оказва съпруг на незаконната дъщеря на Фидел Кастро, а по-късно още по-случайно кани Бил Клинтън на кафе в три часа през нощта! Това е възможно, защото героят Стефан в състояние на сомнамбулизъм е имал възможност да прекрачи тези граници, които иначе не биха могли да се пристъпят, поради някакви обществени норми или предразсъдъци. Но той е осъзнал своите постъпки, след като се е събудил и това е по-важното. Тогава защо не трябва да се буди сомнамбула? Не е ли по-добре да се живее в заблуждение по някои въпроси? Всичко да ти се струва истинско? Може би затова героите на романа винаги се връщат в България където и да отидат. Те предпочитат своя си истински свят.
        Има още две подробности от житието на главния герой, на които бих искал да се спра. Неговият сомнамбулизъм изчезва по време на брака - явно поради пълната несъвместимост между двете. Героят има два вида сомнамбулни прояви - такива, за които по-късно си спомня и такива, които остават тайна за него. Вторите са една своеобразна апосиопеза - възможност за продължение от страна на читателя.
        Затова ако усещате, че във вас дреме един малък сомнамбул и напира да излезе, не го будете! Ако срещнете сомнамбул на улицата (твърде вероятно), не го будете! Стефан Кисьов също не е събудил поне един сомнамбул - своя петгодишен син, като го е оставил да илюстрира книгата със своите чудновати рисунки, една от които краси и корицата на "Не будете сомнамбула". Няма да ви пожелавам да романа, защото знам, че вече сте го сторили. Но в очкаване на новата книга на Стефан Кисьов сте хвърлили око и на тази анотация.

 

20.07.2000 г.

 

 

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!