Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

СТЕФАН КИСЬОВ "НИКЪДЕ НИЩО"

ИК "Графити", С., 2000 г., 190 с., публ. в LiterNet

 

Емилиян Николов

         След "Джубокс" и "Не будете сомнамбула" издателство "Графити" събра в една книжка и емигрантските спомени на Стефан Кисьов, както и четири къси разкази. Заглавието "Никъде нищо" и епиграфът достатъчно добре говорят за съдбата на героя в неговите странствания. В романа има две сюжетни линии. В първата героят е в един лагер за емигранти край Цюлих заедно с жена си и малко дете. Той си търси работа и намира някаква каква да е работа. Търси квартира и макар и трудно намира и квартира. Но покрай делничните грижи пропуска други неща, които жена му обаче преживява. Втората сюжетна линия ни представя един авантюрен тип герой, когото заварваме на границата между България и Югославия, под тоалетната на един вагон, на сантиметри от хвърчащите траверси. Този странстващ "булгаро" прави една обиколка през цяла Европа, минава през Хаити и достига до Статуята на свободата затварен в дървен сандък. За него в пълна сила важи поговорката "Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет!".
        Но за захвърления в Швейцария Стефан, за жена му Елен и малкото им дете Ники тази поговорка не се отнася. Въпреки че те в някои случаи наистина имат късмет, всичко каквото успеят да постигнат става много трудно, за всяка дреболия е необходимо да се борят много. На всичкото отгоре на тях непрекъснато им се случват и разни непредвидени неща и произшесвия, които съдбата би могла спокойно да спести на едни и без това препатили емигранти. Героите обаче продължават да се движат по пътя, към някакво илюзорно щастие и "спокойствие", но не откриват "никъде нищо".
       С романа "Никъде нищо" Стефан Кисьов показа, че една тема като емиграцията, която мнозина считаха едва ли не за тривиална, предлага добри възможности за ситуиране на битието на българина ако се разработи добре. Но не можеш да пишеш за емиграцията, ако не си бил емигрант. Ако си бил емигрант, това също не значи че ще напишеш роман като "Никъде нищо". Все пак тук са валидни думите на варненския автор Людмил Станев, че "не можеш да пишеш като Керуак ако не живееш като него". Но майсторството в писането е нещо, което си е съвсем отделно.
        Освен романа "Никъде нищо" в книгата са включени и четири разказа: "Срамежливия крадец", "Фридрих Дюремант", "Преминаване" и "Завръщане". Те до известна степен са със сходна тематика като "Никъде нищо". В "Преминаване" Стефан и Николай стоят на границата на Швейцария с Германия и искат да стъпят за малко на немска земя. Обаче и това не им позволяват. В "Срамежливия крадец" героят не е емигрант, а обикновен турист в Брюксел, на който обаче внезапно му е хрумнало да си открадне нещо, въпреки че има пари. В "Завръщане" героят се завръща отново в Швейцария след пет години, но се оказва, че има полицейско досие и трябва да изтърпи унизителен и дори малко комичен обиск. Все пак той се завръща там, "никъде"... И вероятно ще продължи да пътува по четирите посоки на света.

 

23.07.2000 г.

 

 

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!