Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

ПАТРИК ЗЮСКИНД "ПАРФЮМЪТ"

ИК "Кибеа", С., 2000 г., пр. Юрия Симова, 272 с.

 

Емилиян Николов

         Повече от век след появата на знаменитата повест на Н. В. Гогол "Нос" от сборника "Петербургски повести" читателите имат възможност да се сблъскат с романа на Патрик Зюскинд "Парфюмът" - силно доразвиване на мотива за обонянието от "Нос".
          В "Парфюмът" главен герой отново е носът като орган на човешкото обоняние - носът на Жан-Батист Грьонуй и на много други хора през 18 в. във Франция. Още с раждането си Грьонуй възприема света главно чрез обонянието си и почти никога чрез зрението си. Самият той няма собствена миризма. Страница след страница читателят разбира защо подзаглавието на книгата е "Историята на един убиец": първо всички, при които е живял или работил главният герой, умират след като той си тръгва. Един ден Грьонуй осъществява и първото истинско убийство, което се оказва и повратна точка в неговия живот. Пленен от удивително красивото ухание на една девойка, той я убива, за да запази мириса за себе си. От този ден нататък у Грьонуй се ражда идеята да революционизира света на уханията. Тази идея постепенно в годините на неговия живот се избистря в нещо конкретно - да създаде парюм с човешка миризма, по-точно парфюм с дъх на свръхчовек, който да действа като магия върху околните, да ги пленява, да ги накара да се влюбят в него.
         Грьонуй започва да манипулира хората чрез използването на "серия от лични парфюми" - всеки за определен случай. В основата на тази "стратегия" е идеята, че обонянието може съществено да изкривява това, което виждат очите. Чрез обонянието може да се възприема съвсем отделен свят от този, който се възприема чрез зрението. За Грьонуй това е просто един експеримент, начин да се докаже като властелин на миризмите, да се изсмее на хората, които той толкова много мрази. Още оттук се предзадава трагичният завършек на романа - Грьонуй не се нуждае от обичта на хората, а само от тяхната омраза.
         Цената на създаването на идеалния парфюм е смъртта на 25 прекрасни девойки, последната от които е най-красива и не случайно се казва Лаура (същото име е носела и възлюбената на Петрарка). Но за Грьонуй това не е никаква цена, за него истинската цена е всичките тези години на чиракуване, съпроводено с лишения и неизменно раболепие. След убийствата Грьонуй се възприма от хората чрез неговите дела и затова за тях той е чудовище по-жестоко дори от чумата. Затова той е така лесно разкрит. Но читателят отдавна се е досетил, че до екзекуция няма да се стигне. Грьонуй (името му означава на френски "жаба") е извлякъл уханията от красивите девойки. Парфюмът подействува на хората по ужасяващ начин, но Грьонуй не успява да заблуди със своето творение самия себе си. Той се задушава от собствената си миризма, която не понася, и е принуден да погуби себе си, като се остави в ръцете на канибали. Кончината на Грьонуй е на изоставеното гробище в Париж, известно като Гробището на невинните. На същото място, където Грьонуй се е родил, той намира и смъртта си. Сякаш самият той е искал кръгът да е завършен и да не може да се роди след него ново такова чудовище.
        Историята на Жан-Батист Грьонуй представлява обърнат модел на мита за Прометей. Прометея дарява хората с огъня, но за любовта си към тях е прикован от боговете. Грьонуй мрази хората, отнема им истинската представа за света, на практика им отнема зрението, като ги принуждава да възприемат света чрез обонянието си, но вместо наказание, получава тяхната огромна любов, той е боготворен от тях.

 

12.08.2000 г.

 

 

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!