Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

АРТУР ШНИЦЛЕР "ПРОСЪНИЦИ"

ИК "Хемус", С., 2000 г., пр. Недялка Попова, 120 с., цена: 3 лв.

 

Емилиян Николов

          Има книги, които са написани по филмови сценарии, но рядко имат някакви художествени достойнства. Изключение е "Пришълецът 1, 2 и 3" на Алън Дийн Фостър по едноименната филмова трилогия. Има и книги, по които са направени филми. В някои случаи филмът е несполучлива интерпретация на книгата и тя остава по-популярна (повечето филми по творби на Стивън Кинг), в други литературният първоизточник няма никакви художествени достойнства, но става популярен благодарение на добрия филм. Такъв е случаят с новелата "Просъници" (1925 г.) на австрийския писател Артур Шницлер ("Умиране", "Викът на живота", "Лейтенант Густл", "Госпожица Елзе" и др.). Последният филм на Стенли Кубрик "Широко затворени очи" определено освежава сюжета на новелата. Във филма са показани неща, които в литературния текст са само загатнати. Разбира се тук роля има режисьорският талант на Кубрик ("Портокал с часовников механизъм", "Лолита"), както и актьорите Том Круз и Никол Кидман. Жалко е обаче за едно литературно произведение, когато то може да се направи популярно само по такъв начин. Със сигурност това, което ще остане в съзнанието на хората след време, ще бъде филмът "Широко затворени очи".
          Все пак това е рубрика за литература и затова ще се спра по-подробно на новелата "Просъници". Преди всичко важно е да се отбележи, че с издаването на тази творба издателство "Хемус" започва нова литературна поредица "Наниз", в която ще бъдат представяни значими произведения с обем до 120 стр. Следващото подготвяно заглавие от тази поредица е малкият роман "Родени в неделя" на Ингмар Бергман. Читателите също могат да предлагат произведения за тази поредица.
          Основни персонажи в "Просъници" на Артур Шницлер са Фридолин и Албертине - млада семейна двойка. Фридолин е лекар, на който затворения и подреден  семеен живот започва да му доскучава, макар сам той да не го съзнава. Фридолин лесно се впечатлява, силно чувствителен, лесно се разстройва, поддава се на манипулации. Срещата му със стария приятел Нахтигал идва тъкмо навреме в момент, когато Фридолин иска да разнообрази сексуалния си живот след неуспеха с проститутката Мици. Фридолин нучава за място, където приятелят му свири на пиано със завързани очи, а наоколо танцуват голи и приказно красиви жени.
          Така Фридолин попада в една тайнствена къща на един особен маскен бал. В началото всички са облечени като монаси, но изведнъж атмосферата се разтваря - вратите се отварят, появяват се голи жени, хората се разведряват. Във филма вакханлиите са представени доста по-подробно от тези в текста и напомнят на "Калигула" на Гор Видал. Все пак се описва опиянението на Фридолин, на фона на неговия спокоен и разумен сексуален живот, внезапната промяна на обстановката му идва много. Той не успява да се приспособи, стои единствен в ъгъла с монашеските си дрехи и е разкрит. Вратите внезапно отново се затварят, всички го заобикалят, карат го да си свали маската (във филма го карат да се съблече чисто гол), една от жените се застъпва за него и го пускат. Но Фридолин няма да може скоро да забрави посещението си в тайнствения дом. Най-вече защото той е осъзнал желанието си да измени на жена си с всички красиви жени, които е видял през тази нощ. Когато се събужда на сутринта в дома си, той се опитва да отвори очи колкото се може по-широко, но колкото повече се опитва, толкова неговите очи стават все повече и повече широко затворени. Той се чуди дали е сънувал и дали сънят, който му разказва неговата жена не е бил по-реален. Фридолин започва нещо като разследване или по-скоро безпътно бродене, в което той се плъзга по повърхността.  Неговите немотивирани реакции и прекомерен сантиментализъм изпъкват повече, отколкото реалната заплаха към него от страна на тайното общество. Така например след като разбира, че проститутката Мици е в болница за известно време, той се раздира от плач, въпреки че я познава само от петминутна среща. Докато когато разбира за странната смърт на баронесата, която вероятно е същата жена, която жертва живота си на маскения бал, за да спаси неговия, Фридолин изпуска само една  въздишка. Когато получава повторното предупреждение от тайното общество чрез писмо, Фридолин първо се стряска, след това се успокоява и започва да се усмихва...
          Съвсем странно и ненамясто завършва новелата: Фридолин намира маската си от бала до главата на жена си и явно се отказва да разследва тайното общество, въпреки че заради него загубва приятеля си Нахтигал, а една красива жена умира, за да му спаси живота. Жена му Албертине е оправдано спокойна: "Да бъдем благодарни на съдбата. Аз мисля, че излязохме здрави от всички приключения - от действителните, както и от изживените просъница". Те двамата си обещават никога да не задават въпроси и да са будни. За да характеризирам най-точно финалът на творбата, ще перифразирам един стих от Евангелието на Матей: Каква полза да спасиш семейния си живот, след като загубиш душата си.

 

19.08.2000 г.

 

 

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!