Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

ЙОРДАН РАДИЧКОВ "ПУПАВО ВРЕМЕ"

Издателство "Факел", С., 2000 г., 80 с.

 

Емилиян Николов

          Годината на изданието - 2000-та - би могла да заблуди читателите, тъй като малката книжка с разкази от майстора на словото Йордан Радичков ("Обърнато небе", "Свирепо настроение", "Неосветените дворове", "Козята брада", "Барутен буквар", "Ние, врабчетата", "Всички и никой", "Коженият пъпеш") съдържа негови творби, публикувани в годините 1997 - 1999 г. в различни периодични издания - например разказът "Небесна благодат" бе публикуван за първи път във в. "24 часа" от 24 декември 1998 г. Започвам с тази информация, тъй като тя не е посочена в книгата от издателите, а би трябвало. Все пак по-добре е да имате тези изящни текстове от Радичков, обединени в хубава книжка, вместо папката измачкани изрезки от вестници. Още повече тук издателите ни изненадват с отпечатък от ръката на Йордан Радичков на корицата. Нещо, което май се прави за първи път в издаването на литература в България. А Йордан Радичков безспорно е оставил дълбока следа в българската литература. През миналата година писателят празнува своя 70-годишен юбилей, а "Литературен вестник" едва съумя да вмести една малка статия за него и то в брой 35, който беше посветен на "gay poetry" (!). За щастие издателите на книги си свършиха по-добре работата и зарадваха читателите с много нови издания на Йордан Радичков - ново издание на "Ние, врабчетата", "Мюре" на издателство "Балкани", "Смокове в ливадите", "Акустичното гърне" отново на "Факел". "Пупаво време" е своеобразен венец на тази поредица хубави книги на Радичков от края на века.
          Историите в "Пупаво време" пренасят читателя в едно вече отминало време, което от една страна е доброто старо време на ловните подвизи, а от друга е времето, когато "никой нищо не знаеше, нямаше къде да го прочете". Настоящето присъства също двояко - като просмукано с бездуховност, но и даващо свобода на изразяване.  В разказа "Скитащите градски кучета" уличните песове си спомнят за "едно време" и как тогава са чакали Дунава да замръзне, защото не е имало Дунав-мост и се чудят за какво им е на хората втори мост. В полезрението на скитащите градски кучета попадат също алармите на автомобилите, футболните запалянковци, самолетите на аерогарата, свободата на словото... В разказа "Пупаво време" ни се напомня, че идеите на политиците са пупави и надути и "ако човек стисне с ръката си такава идея, няма да чуе никакъв звук, а само едно: "Пах-пах!". Така целият ни живот сякаш "запупява". Но по-лошото е, че "запупяваме" не само телесно, но също умствено и духовно...

 

05.03.2000 г.

 

 

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!