Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

ДЕЯН ЕНЕВ "ЕЗИ-ТУРА"

ИК "Балкани", С., 1999 г., 88 с., цена: 2 лв.

 

Емилиян Николов

         "... Без да убуеш гумените ботуши и нахлупиш миньорската каска, също не можеш да напишеш хубав къс разказ. Романите са парадния вход на един писател. Късите разкази са скъпоценностите, заключени в сейфа му." - казва  Деян Енев в интервю за в. "Литературен вестник" по повод новата си книга "Ези-тура. Къси разкази". Деян Енев - автор и на "Четиво за нощен влак", "Конско евангелие", "Ловец на хора", "Клането на петела" - започва "Ези-тура" с кратък пролог, в който ни напомня, че забързани по всекидневните си грижи, пропускаме да забележим някои неща, които си заслужават да бъдат забелязани. Подобни са внушенията и на разказа "Кондорът лети". В него героят си спомня за един обикновен жест на свой съученик отпреди 20 години, в който сега вижда друг смисъл, така и останал неразгадан.
          В "Ези-тура" Деян Енев ни разкрива своите "скъпоценности", представени чрез 38 отделни истории, разказани майсторски, на великолепен език и без излишно натрупване на думи. Само в една-две странички авторът разкрива съдбата на един човек, неговата щастлива ("Сиракът", Слънчогледите") или пък несподелена любов ("Мисисипи", "Североюг", "Лудата", "Певицата"), или пък неговата несъвместимост с обществото, в което живее ("Веселякът", "Принцът", "Кавалеристът").
          В кратките разкази на Деян Енев се открива кинематографичността, присъща на Йовковите разкази. В "Ези-тура" има ясно маркирана цветова гама - кафявото, сивото, черното и червеното са важна част от портретната характеристика на героите, а също и на заобикалящата ги среда. Тези цветове придават още по-голяма дълбочина на носталгичните настроения, изпълващи повечето истории. В "Казабланка" техническият прогрес не попречва да се запази романтиката, свързана с филма "Казабланка".
          Но в някои разкази се случва и обратният вариант. В "Циганско лято" момче и момиче се прегръщат голи на плажа. С това до такава степен предизвикват яда на другите летовници, че те започват да ги гълчат и дори замерват с камъни. На следващия ден небето е сиво, плажът празен, само "всеядните" гларуси кълвят нещо в далечината...
         Книгата завършва с епилог, в който Деян Енев изразява своята болка от загубената връзка на младите с литературата. Лора е продавачка на цигари на ул. "Раковски", точно пред къщата-музей на Яворов. Тя обаче няма никаква представа кой е Яворов...

 

29.01.2000 г.

 

 

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!