Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

ПАДАЩИ ДУМИ

 

Д. Хармс, Илф и Петров "Падащи баби", ИК "Труд", 2001 г., пр. Ася Григорова

 

Емилиян Николов

         Петнайсетата книжка от библиотека "Хумор" на ИК "Труд" събира избрани разкази от руските писатели Даниил Хармс и вървящите в комплект Иля Илф и Евгений Петров. Събирането на произведенията на тези автори в един сборник е мотивирано от това, че те творят в един и същи период 30-те и 40-те години, а и от чисто комерсиални подбуди поради голямата популярност на Илф и Петров. Повечето от разказите на Хармс в този сборник са публикувани многократно в други издания, но тук излизат в нов превод, а и предимство е че са събрани накуп. Текстовете на Илф и Петров като че ли не са превеждани скоро и за по-младите читатели ще са като нови.
          Даниил Хармс е представител на руския авангард от началото на века и по-точно на от групата ОБЕРИУ. Този литературен кръг възниква като обединение за "реално изкуство". "Изискването за общоразбираемо изкуство ние приветстваме, но най-голямата грешка е да се прави само общоразбираемо изкуство" - пише в програмната статия "Поезията на ОБЕРИУ-тите". - "Кой е казал, че житейската логика е задължителна за изкуството. ... Изкуството има своя логика." И наистина в късите анекдотични текстове на Даниил Хармс, включени в сборника "Падащи баби", липсва каквато и да било житейска логика. Самият Хармс казва в едно интервю: "Мене ме интересува живота само в своята нелепа изява". Нелепата изява на живота може да бъде поставена като общ знаменател на тези произведения. В едноименния текст "Падащи баби", където героят преспокойно следи как поредица от бабички падат от прозореца, надвесили се "от любопитство". Накрая му омръзва и отива да види как "на един слепец му подарили плетен шал". В творбите си Хармс изразява своята неприязън към утайката на обществото - към бабичките и към малките деца. "Падащи баби" не е единственият текст, в който падат и се пребиват старици - в "Рицари" и в други текстове нещата са още по-жестоки в това отношение.
          При Хармс границата между живота и смъртта почти се губи. В разказа "Баба" (най-дългият текст в сборника) в стаята на героя нахлува старица и умира, но по едно време оживява отново, а накрая изчезва заедно с куфара, в който е било тялото й. В "Сега ще разкажа как съм се родил" героят се ражда преждевременно и родителите му го връщат в утробата на майката, за да може да се роди в предвидения ден - 1 януари 1906 г. Много показателен е разказа "Лекция", където главното действащо лице търпи бой заради това, че произнася сравнително безобидни днес изрази като "гола жена". Но тук обръщаме внимание на датите на произведенията, които са писани по времето на Сталин, когато много неща е можело да се казват единствено чрез хедожественото слово, но не с истинските имена разбира се. Така че в случая на Езопов език героят изрича: "Царят е гол". В този смисъл е интересен и образът на сандъка, в който често попада обикновеният човек и се задушава ("Сандък", "Непредвиден гуляй").
          В разказите на Иля Илф и Евгений Петров ("Дванайсетте стола", "Златният телец") също има подобни неща. В "Баба Яга" с името Баба Яга е назована бюрокрацията, която не позволява на двама влюбени да се оженят, понеже Люся няма московско гражданство. Би могла да има такова ако е омъжена за московчанин, но за да се сгоди за московчанин, трябва да има московско гражданство. "Ако се създават правила, които само усложняват живота на съветските хора, безсмислени правила, които изглеждат нужни и важни само на бюрото на бюрократа, за мастилницата, а не за живите хора, няма съмнение, че те са създадени от някоя Баба Яга, от човек, който си представя живота само в едно измерение и не познава нито дълбочината, нито обема му". Много интересен е и разказа "Литературният трамвай" - трамваят е метафора на всички ония, които желаят да бъдат писатели и да се водят като такива. Никой не иска да слиза от този литературен трамвай, дори и тези, на които билетът им отдавна е невалиден, никой не иска да отстъпи място на жената с детето (писателка с първото си произведения). Но авторите не изобличават докрай, разказът завършва с обощението: "Но е добре, че трамваят се движи". Иначе в повечето от тези разкази присъства моделът, познат ни от "Дванайсетте стола", на мошеника, който в крайна сметка се оказва надхитрен.

 

04.05.2001 г.

 

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!