Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

МАРИН ДАМЯНОВ "СБОГОМ, ДЖОНИ"

ИК "АРГУС", С., 2000 г., 160 с.

 

Четири звезди Четири звезди Четири звезди Четири звезди

 

Емилиян Николов

         Марин Дамянов е печелил много конкурси със своите криминални разкази, а миналата година те излязоха, събрани накуп в книгата "Добро ченге, гадно ченге". Марин Дамянов е автор и на сценария "Събирач на трупове", който пък спечели един международен конкурс.
          Романът "Сбогом, Джони" може само най-общо да се нарече криминален, но всъщност по съдбата на главния герой Ясен (Кранки) повече напомня роман на Стивън Кинг - например "Тъмната половина", "То", дори "Дългата разходка". В този стил и започва повествованието. Героят си живее уж безгрижно в Берлин, когато получава заплашително писмо от Джони. В края на романа открива, че не може по никакъв начин да избяга от своя смахнат приятел. Само че докато в романите на Стивън Кинг - например в "Сейлъм`с Лот" - героите, бидейки преследвани от демоничните същества, се борят срещу тях без да имат някакво колебание, че те са зли, и се накрая се опитват да ги унищожат окончателно, Ясен от "Сбогом, Джони" в края на романа все още се колебае дали Джони е неговият демон, дали наистина заслужава да умре. Затова в последния момент се опитва да го спаси. Дори и когато живее в Германия, далеч от Джони, Ясен непрекъснато си припомня неговите налудничави житейски максими, постоянно у героя изплуват спомените, той е като обсебен от Джони. Тази обсебеност се пренася и върху читателя. За това допринася и избора на автора, повествованието да се води от първо лице.
          Джони иска да проектира своите "революционни" възгледи у другите хора, манипулира ги. Така се възползва от стечението на обстоятелствата да "привърже" и Ясен към себе си. Малко парадоксално Ясен започва да възприема Джони като свой баща. Оставя се да го поучава, да му помага, дори буквално да му казва какво да прави. "В тебе има само пустота. Затова се лепиш за всяко зло, до което се докоснеш." - му пише Джони, когато Ясен вече е в Германия. Наистина Ясен е малко нерешителен и това улеснява Джони. Получава се малко като във филма "Боен клуб". Джони не иска да бъде поредната тухла в стената, поредната овца в стадото. В същото време и Ясен е отвратен от действителността. Не случайно Йордан Ефтимов в послеслова определя романа като "история за масовото безсъзнателно".
          В "Сбогом, Джони" има и хумор - главно във връзка с шантавите прояви на Джони, -  секс, вулгарни думи... Но най-важното е, че романът е увлекателен. Така че горещо препоръчвам книгата на всички, които си падат по готини истории и нямат никакви скрупули относно заклеймената като "ниска" литература.

25.02.2001 г.

 

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!