Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

ШЕГИТЕ НИ

 

Милан Кундера "Шегата", ИК "Колибри", 2001 г., пр. В. Самоковлиев, 377 с., цена: 6.00 лв.

 

Емилиян Николов

         "Шегата" Милан Кундера издава през 1967 г. в Прага и тази книга заедно със сборника "Смешни любови" (1963-1969) се оказват единствените творби на чешкия автор издадени в родната му страна. По-късно той е принуден да емигрира във Франция и продължава да пише на френски език: "Животът е другаде" (1970), "Валс на раздяла" (1971), "Книга за смеха и забравата" (1978), "Непосилната лекота на битието" (1984), "Безсмъртие" (1989), "Бавност" (1995), "Самоличност" (1996) и др.
          Романът "Шегата" е посрещнат в Чехия като скандален и предопределя прокуждането на автора във Франция (1975). Студентът Лудвик изпраща картичка на своята твърде праволинейна приятелка Маркета, но текстът на нея ("Оптимизммът е опиум за човечеството! Да живее Троцки! Лудвик.") се възприема негативно от следящите всички и всичко партийни функционери. Тяхното поведение на измисляне на врагове, когато няма такива, довежда до изхвърлянето на Лудвик от университета и изпращането му в специална казарма за противници на партията. Чрез съдбата на Лудвик Милан Кундера концепира мотива за изолацията и самотата, който ще се превърне в структуриращ за цялото му творчество: "Да. Всички нишки бяха прекъснати. Скъсано беше със следването, с участието в движението, с работата, с отношенията ми с приятелите, скъсано беше с любовта и търсенето на любов, скъсан беше просто целият смислен ход на живота ми." (с. 69). Срещата с Луция не променя коренно битието на героя, тъй като любовта между двамата се окзва неосъществима. В "Шегата"  - за разлика от други романи на Кундера - героят е принуден да бъде самотен.
          Друг проблем, който се поставя в "Шегата" и се развива и в други произведения на Кундера е проблемът за невъзможната комуникация (например в "Непосилната лекота на битието" има дори глава, озаглавена "Неразбрани думи").  "Шегата" на Лудвик е разбран погрешно и от Маркета и от "другарите", като една картичка се оказва достатъчна Лудвик Ян да остане неразбран и в казармата, и до края на романа.


14.08.2001 г.

 

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!