Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

НОВИЯТ ГРЕЪМ ГРИЙН?

 

Алекс Гарланд "Тесеракт", ИК "Кротал", С., 2001 г., пр. Хр. Нестерова, 230 с., цена: 7.50 лв.

 

Емилиян Николов

         Докато рецепцията на първия излязъл на български роман на младия белетрист Алекс Гарланд "Плажът" беше донякъде повлияна от бързата екранизация, то при излизането на "Тесеракт" читателят има възможност спокойно да се наслади на литературния текст. Няма го вече Леонардо ди Каприо от филма "Плажът", който да тича полугол по островите. "Тесеракт" на пръв поглед е напълно различна книга от "Плажът". Не е писана, за да става бестселър, а е насочена повече към конкретна аудитория. "Тесеракт" е първият роман на своя автор и това в случая също има значение. Заглавието на книгата "Тесеракт" е една загадка, която допълнително продуцира една митологичност около романа. "Тесеракт" на сюжетно ниво е изграден като филма "Четири стаи" - романът вплита в себе си четири отделни истории, но съдбите на героите в тях накрая се сливат в един хиперкуб, това е именно тесеракт - разгърнато четириизмерно тяло. Още от самото начало читателят "хлътва" в едно фрагментаризирано, накъсано действие, като събитията се описват от гледната точка на всеки един от главните герои. Но тези принудителни ретардации в никакъв случай не притъпяват увлекателността на прозата, напротив, от страница на страница на читателя му става все по-интересно. Той получава възможност да обглежда всяко събитие във всичките му детайли от гледните точки на всички герои. (Тук няма да засягам въпроса дали романът е постмодерен или не.) Всеки от героите има минало, което помни и обича да си спомня моменти от него - например Роза често си спомня детството и първите любовни срещи с едно момче на плажа.
         В целия текст присъства диаболичният образ на черното куче, дори и в заглавията на главите - "Черното куче", "Черното куче идва", "Черното куче е тук". Кучето е символ на неизбежното зло, на сгъстяващия се мрак, на тъмното минало, но и на тъмното бъдеще. Предполагам, че "Баскервилското куче" на Артър Конан Дойл би бил един твърде банален пример. С подобна символика присъства и котката. Не случайно в началото на книгата се акцентува толкова много на прегазването на една котка от мерцедеса на Дон Пепе и на почти маниакалното й доубиване след това от неговия телохранител. В тази връзка Алекс Гарланд е въвел още с епиграфа съвсем ненатрапчиво и опозицията светлина - тъмнина ("Колкото по-голям е снопът светлина, толкова повече е мракът, който го заобикаля" - Дик Тейлър).
         Действието в "Тесеракт" се развива на екзотични места - в столицата на Филипините Манила и във филипинското селце Сарап. Авторът се е постарал да изгради образа на тази страна чрез различни културни реалии като джипнитата (филипинските автобуси, които нямат стъкла на прозорците), хало-хало (филипински десерт от варен боб), тагалог (местният език) и др. Разбираме също, че и там се гледат култови сериали като "Спешно отделение"… Но и тук, както и в "Плажът", зад екзотичното, привлекателното, светлото, наднича тъмната страна…
         В този смисъл Алекс Гарланд би могъл да се сравни с Греъм Грийн, но не с шпионските му книги, които излязоха у нас през последните години, а с романи като "Комедиантите" (там действието също се развива на Филипините!), "Нашият човек в Хавана", "Безнадежден случай". Това ми напомня думите на Греъм Грийн за своите герои: "В детството си те са влезли в досег с ада". Героите на Алекс Гарланд като че ли битуват на границата между рая и ада, дори има конкретен епизод, в който малкият Висенте пита Отеца дали баща му е в ада или в рая. Разбира се генералната разлика между Греъм Грийн и Алекс Гарланд е, че авторът на "Тесеракт" не намесва политиката в сюжета на своя роман, а се интересува преди всичко от съдбата на малкия човек. Така например откриваме едно показателно обобщение за Дон Пепе - "предпочиташе да говори за омлети, отколкото за Кортес". Изобщо Дон Пепе има много интересна гледна точка към европейците, говори всеки ден за тях, но него го интересуват само и единствено както в родните Филипини, така и в далечната му Европа.
         В заключение: "Тесеракт" е култова книга за четене и препрочитане. И още нещо. Да не се чете на плажа и да не се бърка с "Плажът". Само почеркът е същият.

 

 

 

19.05.2001 г.

 

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!