Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

ВИКТОР ПЕЛЕВИН "ЧАПАЕВ И ПУСТОТА"

ИК "Калиопа", 2002 г., пр. Таня Балова, 335 с.

 

Емилиян Николов

         След "Generation "П" издателество "Калиопа" пусна на пазара и втория от големите романи на руския писател, "позитивен постмодернист", Виктор Пелевин "Чапаев и Пустота", който тези, които не ползват руски език, са чели само в преведените откъси от Б. Пенчев и Д. Събев. "Чапаев и Пустота" започва с така характерната за мислещите се за постмодернистични книги бележка, в която се обяснява, че "по ред причини името на действителния автор на настоящия ръкопис ... не може да бъде назовано ... затова публикуваме ръкописа от името на редактора, който го е подготвил за печат." Тук ще направя едно сравнение с книгата на Иван Христов "Сбогом, деветнайсти век", която съвсем наскоро спечели награда за дебютна книга "Южна пролет". Ето как започва тази българска книга: "Ровейки се из прашните хранилища на У. Библиотека попаднах на този ръкопис, който написах в края на един и в началото на друг век. ... "Сбогом, деветнайсти век" е първата ми и неосъществена книга. Публикувам ръкописа така както го и намерих."
          Правя този паралел не само, за да покажа отказа от пряко авторство и в двата случая, но и защото подзаглавието на книгата на Иван Христов е "Неосъществена книга", а аз искам да защитя набързо една теза, че романът на Виктор Пелевин "Чапаев и Пустота" също може да носи подобно  подзаглавие. Ще посоча няколко причини за това. Първо: отстранеността на автора от текста, която вече посочих. Друго: етимологията на фамилията на героя Пустота. На няколко пъти се изтъква в прав текст значението на пустотата за Пьотър Пустота. На с. 109 четем: "Според родителите му "охладнял към семейството" и изпаднал в състояние на емоц. отчужденост. Престанал да се среща с приятелите си, вероятно защото те го подигравали заради фамилията му "Пустота". (подч. е на В. П.) Според думите му същото правела и учителката по география. Неведнъж го наричала "празноглавец". Примери има още много. Ето ви и трети довод: Пустота е в психиатрична клиника, защото е изгубил част от паметта си. Може би това е една от причините да бърка различните светове и да не знае кога сънува наистина. Но Пустота може да вижда пустотата, и затова попада и в т. нар. Вътрешна Монголия. И още един цитат във връзка с неосъществимостта: "Всичко прекрасно, съществуващо евентуално в даден човек, е недосегаемо за другите, защото в истинския смисъл на думата то е недосегаемо даже за самия човек." Разбира се има и една главна причина за такова подзаглавие и това е иронията. Същата ирония, с която Чапаев бърка въведеното от Лайбниц понятие монада с думата лимонада...
          Героите Чапаев и Пустота непрекъснато променят своите времена и пространства, обитават различни виртуалности, често не може да различи кое от това което му се случва е реалност и кое сън. А всичко това е предадено с различни вмъкнати текстове от всевъзможни жанрове. Може би затова руският критик Улянов предупреждава, че  романът "Чапаев и Пустота" може да се възприема само на малки глъдки". Създава се чувство на фрагментарност, но въпреки това се чете лесно, а после може и да се препрочитат някои от по-интересните откъси.
          В "Чапаев и Пустота" има някои интересни разсъждения за днешна Русия, за "новите руси", за днешната руска интелигенция и пр., които не са казани като бележки под линия, а най-директно. В книгата я има и така модерната - особено за Русия - японска тема. Ето например как започва един от вътрешните сюжети за японеца Кавабата: героят вижда обява за работа на японска фирма и си казва: "За чий ни е изобщо пустата Америка? Трябва да следваме Япония, та ние сме съседи." Впрочем още епиграфа (мотото), който е от Чингиз Хан, насочва към тази източна тема. Така че, ex orienta lux.*, а ex Русия - Пелевин.

 

*ex orienta lux (от ориента светлина) - цитат от книгата

 

 

 

 

29.05.2002 г.

 

Наблюдение: Тъй като получих доста критики за тази кратка рецензия, бързам да напомня за кой ли път, че рубриката "Лавица" няма комерсиална цел, авторът й не получава заплата за нея и поради това няма време да отделя повече от няколко минути за писането на всяка рецензия. Това най-често става в метрото. Ако някой смята, че може да вложи повече старание, добре е дошъл! За разлика от други виртуални библиотеки, ние не получаваме безплатно по десетки рецензии и анотации на седмица и се налага да ги пишем сами. Мисля че това изчерпва въпроса.

 

07.06.2002 г.

 

 

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!