Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

ЧЪК ПОЛАНИК "ОЦЕЛЕЛИЯТ"

ИК "I.NET", 2002 г., пр. Мел Киселкова, 283 с., цена: 7 лв.

 

Емилиян Николов

         Чък Поланик \Chuk Palahnuk\ е автора на книгата "Боен клуб", по която беше направен култовият филм но Дейвид Финчър със същото заглавие, а издателство "I.NET" се е заело да превежда неговите книги на български език. "Оцелелият" е втората книга на Паланюк, която се появи на пазара, а предстои издаването на "Невидими изчадия". Преди седмица излезе и много хубава кратка рецензия на книгата в "Капител" с автор Катя Атанасова. В нея тя прави паралел между "Боен клуб" и "Оцелелият": "Ако в "Боен клуб" Бог не иска героите, то в "Оцелелият" - обратно, толкова много ги иска, че те трябва да му се принесат в жертва." Аз ще направя един по-затворен прочит, тъй като да си призная познавам "Боен клуб" само от екранизацията и твърде е вероятно Брад Пит и Едуард Нортън да размиват някои от художествените стратегии на Паланюк. Все пак още като разгърнах книгата в книжарницата номерацията на страниците и на главите, която е в обрате н ред, много ми напомни за "Жълтата стрела" на Виктор Пелевин, а когато зачетох текста се подсетих за "Дългата разходка" на Стивън Кинг, където пак участниците в мероприятието намаляваха прогресивно докато трябваше да остане само един и той да бъде обявен за победител. Тендър Брансън също остава единственият оцелял, но от членове не религиозна секта, които се самоубиват. Той пътува със самолет без пилот и записва своята история в пилотската кабина, така че тя да се запише в черната кутия и да оцелее след като самолетът се разбие. Възроизвежда се модела на оцелялото писмо, на неунищожимия ръкопис, който трябва да продължи битието на оцелелия човек. Тендър Брансън обаче желае да спаси само себе си и своята история, не желае да спасява другите. "Самоубий се." - казва той просто, когато някой се обажда не собствения му Телефон на доверието. А когато Фертилити му казва за пророческите си сънища, в които разбира за бъдещи катастрофи, той е пас. Книгата в никакъв случай не е досадна за четене - присъстват иронията и гротеската. Ето например как завършва една от главите: "Да се самоубия? Благодаря, казвам. Не, благодаря. Хайде да не прибързваме.", а когато Фертилити го отрязва по телефона, той е на обратното мнение: "В случай, че навън може да има някой снайперист, вдигам щорите и изправям моето огромно, дебело туловище пред прозореца. Моля, всеки с пушка и оптичен мерник. Застреляйте ме точно тук. Право в голямото ми, дебело сърце. Право в малкия ми кренвирш." Друг интересен проблем, който е представен в книгата е за отношенията между отделния индивид и обществото. /"Хората не могат да си представят една добродетел у някого другиго, след като не могат да си я представят у самите тях. … Хората винаги са готови да повярват в обратното на това, което им казваш."/ Тендър Брансън първо е запазен с фиктивната помощ на федералната помощ за оцелелите, а във втората част на книгата е представен. Хората разбират за него именно заради това, че е оцелял и то последният оцелял - така той става много известен има свой pr екип, екип писатели пише неговата измислена автобиография и Тендър Брансън постепенно се претопява и загубва своята самоличност. Затова и неговата история става важната, затова и Тендър Брансън все пак се самоубива, но по начин, по който ще запази своята истинска история.

 

28.09.2002 г.

 

 

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!