Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

ИВАН ТЕОФИЛОВ "АМФИТЕАТЪР/ГРАД ВЪРХУ ГРАДОВЕ"

ИК "Страница", 2001 г., 100 с.

 

Емилиян Николов

         На някого включването на тези заглавия в рубрика за нови книги може да се стори странно, тъй като "Амфитеатър" е от 1968 г., а "Град върху градовете" от 1976 г., но истината е, че тези стихосбирки бяха толкова трудно откриваеми, че това ново издание е в някаква степен събитие. Заедно с "Амфитеатър/Град върху градове" през 2001 г. излязоха още две книги, свързани с Иван Теофилов - "Монолози" и "За Иван Теофилов", но на тях тук няма да се спираме.
         И двете стихосбирки, включени в книгата са свързани с Пловдив - един особен град, в който се съчетават много и различни култури от различни епохи. След прочитането на първото стихотворение от "Амфитеатър", което се нарича "Ортамезар", читателят разбира, че този Амфитеатър не е Амфитеатърът на Пловдив, а един космогоничен Амфитеатър, в който имат място всички култури и етноси. "Ортамезар", а и въобще всички стихотворения в книгата, напомнят много за филма на режисьора Иван Ничев "След края на света" (1998 г.). Нищо чудно той да се е повлиял точно от поезията на Иван Теофилов при създаването на кинопродукцията. Иван Теофилов казва* по повод темата за Пловдив: "Всеки човек има някакви усети за това, което е той. И тъй като аз съм роден в тоя град и съм изграден от него, аз просто го усещам като вътрешна биография, смятам, че нещата в книгата не са толкова представяне на града, колкото моите усети за поезия, изразени чрез темите на гр ада."
         Освен темата за града Пловдив, като място, където се "сговарят" различните култури, в тези стихотворения присъства и темата за празника, в който също се преплитат различни вярвания и традиции:

 


         "И втурвам се в многоезичието и смеха
         на детските великдени, байрами, пасхи."
                   "Празници"

 

         Когато читателят върви по страниците на тази книга, има чувството, че в нея може да намери стихотворение за всяко хубаво място в Пловдив - Амфитеатърът, Ортамезар, Старият Пловдив, Турската баня, Джумаята и др., както и за всеки сезон, всеки различен по своему ден, всеки различен пейзаж. Човек сякаш попада в нещо като стар албум, в който картините оживяват, но запазват духа на времето, в което са създадени. Дори напълно прозаични на пръв поглед места като тротоара, летището, бензиностанцията под перото на поета се превръщат в магически пространства.
         Може само да се съжалява, че тази книга не излезе по време на Европейския месец на културата в Пловдив.

 

 


         

*При писането на рецензията е ползвана информация от интервюто на Йордан Ефтимов с Иван Теофилов, взето на 18.04.2001 г. в предаването "Книжни тигри".

31.03.2002 г.

 

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!