Лавица

коментарна рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

ЧАВДАР ЦЕНОВ "ЩРАУСОВЕТЕ НА ВАЛС"

ИК "Стигмати", 2001 г., 160 с.

 

Емилиян Николов

          След сборниците "Черно под ноктите" (1992) и "Удавената риба" (1999) Чавдар Ценов продължава изявите си в полето на разказа и с третия си сборник "Щраусовете на Валс". Още на титуланта страница на книгата се прави пряка отпратка с предишната книга, тъй като там е прерисуван следният графит от софийски асансьор: "Не пийте вода, в нея пикаят рибите". Този своеобразен епиграф, както и преобърнатото заглавие, се оказват важен паратекст за пълното потапяне в съдържанието на книгата. Така разказите са обединени под общ знаменател и от заглавието, и от епиграфа. Хуморът като начин да се види от друга гледна точка пошлостта на ежедневието. В  наситения с абсурдни случки разказ "Оглушително изречение" освен всичко друго героят е сполетян и от следното: неуспешно се опитва да пресече като редови пешеходец на зелен светофар на кръстовището на "Левски" и "Оборище" Накрая три мутри съвсем му прекършват мерака да мине от другата  страна на софийския булевард, като му хвърлят един бой. Много интересен е разказът "Стари дрехи, стари неща". В него герои са старите вещи в кантората на адвоката Велев. Действието се води от гледната точка на "нявгашния вестник" и то от всичките му броеве, като така героят на практика е мултиплицаран. "Много обичах да ме четат жени" - спомня си вестникът. - "А Станка Тенева не можеше да чете. Но понякога увиваше с мен капаците на гюмовете." Вестникът разглежда снимките по своите страници и си спомня чрез тях отминалите времена. Въобще споменът присъства в много от разказите на Чавдар Ценов и от предишните му сборници, но на ръба на пародийното. В прозата на Чавдар Ценов има смесване на различните времена - сегашно, минало и бъдеще (например в "Оглушително изречение" роля има и неродиният син на героя), на различните действителности (вж. "Сън в съня в съня"), на различни картини.
          В сборника "Щраусовете на Валс" присъства и социаланата тема чрез разказите "Будката", "Безсамолетник", "Параграф в зелено" и др. Мен лично ме подразни единствено първият разказ "Щраусовете на Валс", в който се пародира прослойка хора, които само пишат и затова нямат време да четат ("Серафим Фотев завинаги отказа писането и стана друг човек. Започна да чете."). Този разказ донякъде напомня и за "Прекрасно!" на Иван Вазов от том първи на сборника "Драски и шарки". И все пак: няма такава синтагма, че когато човек спре да пише, обезателно ще започне да чете.


20.01.2002 г.

 

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!