Лавица

рецензентска рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

Много дивни хоризонти

 

Емилиян Николов

 

         В началото на лятото издателство "Аргус" пусна на пазара две книги от поредицата си "Нова българска фантастика". И двете са сборници с научно-фантастични разкази от български автори. "Икосаедри" съдържа 40 разкази от Емануел Икономов и е първата издадена книга сред субсидираните в тазгодишния конкурс "Помощ за книгата" на НЦК при Министерството на културата. "Дивни хоризонти" е сборник със 17 разкази, съставен от Александър Карапанчев и Емануел Икономов. Шест от разказите са наградени от конкурса "Фантастика през 100 очи", който издателство "Аргус" организира всяка година. Разказите са от различни поджанрове на научната фантастика и в този смисъл заглавието "Дивни хоризонти" звучи наистина дивно немотивирано. Заглавието е такова, може би защото всички заглавия на сборници в поредицата "Нова българска фантастика" съдържат думата "хоризонти".
         Книгата се открива със спечелилия първа награда разказ "Ирен и фантомът" на Георги Малинов. Но очакванията на читателя са излъгани. Темата за клонирането, която може би вече е дотегнала на всички, е представена доста опростено. Компанията "Юнайтед Фантомс" произвежда безплътни образи, точни подобия на истински хора. "Въпреки това стотици хиляди хора се възползваха от тази илюзия, за да запълнят в своя дом липсата на близък човек или да си доставят удоволствието да съжителстват с известни личности. Или просто ей така, от ексцентризъм, да имат фантом на собственото си аз." (с. 11) Както може да се очаква, наличието на "фантоми" създава повече проблеми на хората и е повод за семейни драми. Но авторът би могъл да се спре на по-сериозните последствия, които би предизвикала подобна технология, отколкото просто да я битовизира.
         Други два разказа - на Светлана Алексиева "Homo Felicis" и на Нели Лишковска "Homo Futurus" будят противоречиви надежди. Разказът на Светлана Алексиева е хубаво написан и добре структуриран, с много добър език. Сюжетът е на пръв поглед обикновен, някак йовковски. Героинята се запознава във влака с човек, който изглежда необосновано щастлив. Той твърди, че винаги е щастлив, винаги е в пълна хармония със света. Привлечена от него, тя се впуска в издарване на истинското човешко щастие. Разказът на Нели Лишковска се заиграва с друга любима тема на фантастите - очакването на човека на бъдещето. На моменти обаче нейните словесни еквибилистрики са малко в повече. Не само в научно-фантастичен разказ не можеш да напишеш: "Ясната хотелска нощ се разби на звънтящ прашинки в невъзпитаното телефонно бучене".
         Съзнателно оставям за втората част на рецензията си сборника на Емануел Икономов "Икосаедри", тъй като той вече е излизал веднъж под същото заглавие и това е само допълнено издание. Тази книга би могла да се възприеме като умален модел на "събрани съченения", защото съдържа почти всички разкази, които авторът е публикувал. И наистина, повечето от разказите вече са остарели - и като теми, и като начин на писане. Разказът "Интерфейсът" разглежда проблема за пристрастяването към компютрите и Интернет, като се използва дори думата "кибердрога". Не по-малко наивен е "По-бързи от ума" - за прекалено голямото навлизане на мобилните комуникации и възможността хората да бъдат контролирани чрез тях. Стилът е тромав. Диалозите също лъхат на старо. Реплики от рода на "Ти вътрешно си романтик, така ли?" предизвикват по-скоро смях.
         Все пак срещат се и интересни идеи. Бих откроил разказа "Крепостта", в който сривът на информационната система в целия свят довежда до завръщане на стари медии като книгите. Но последното изречение - "Интернет остави без работа и последния библиотекар" - направо ни хвърля в смут. В много от разказите е видно, че авторът май има някакъв проблем с Интернет, което е странно за един писател-фантаст. Бих откроил и разказа "Homo Calcutus", в който главният герой Томас силно иска да стане космонавт, но при автомобилна катастрофа загубва почти цялото си тяло, а впоследствие се оказва, че дори мозъкът му е съхранен не физически, а само в електронен вид. Интересни са и разказите "Разумният вятър", "Божествена кореспонденция", "Да направиш избор". Но при повечето от тях се търси нещо като неочакван край, който да изпълнява и ролята на своеобразна поанта, но тя само още повече разваля текста и го прави прекалено поучителен, дидактичен.

 

         Прави впечатление и друго - три от разказите в антологията "Дивни хоризонти" ("Предсказанието" на Емилиян Малезанов, "Оцеляват само гъвкавите" на Кирил Иларионов и "По-бързи от ума" на Иван Гълъбов) присъстват и в авторския сборник на Емануел Икономов, подписани като негови! Досещате се какво означава това: той е публикувал в антологията "Дивни хоризонти" общо четири свои разказа (заедно с "Ламята", който фигурира под истинското му име), но под различни псевдоними. Ами така е, като няма други талантливи фантасти! Ето докъде я докара българската фантастика!

 

 

 

 

 

 

Публикация в сп. „Книгите днес“, кн. 6, 2005 г.

г1998-2006 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]