Лавица

рецензентска рубрика за литература

Литературен клуб | Лавица | публикуване

 

Обречени на експерименти

 

А. и Б. Стругацки, „Обреченият град“, Изд. „ИнфоДар“, С., 2005

 

Емилиян Николов

 

         Братя Стругацки отдавна са се превърнали в класици на световната фантастика с над 30 романа, голяма част от които преведени и на български език. Малко са хората, четящи фантастика, които не са попадали на „Пикник край пътя", „Трудно е да бъдеш Бог", „Бръмбар в мравуняка", „Обитаемият остров" и др. Преди време у нас излезе и пълната нецензурирана версия на романа „Охлюв по склона" в превод на известния фантаст Агоп Мелконян (изд. „Офир", 1996 г.).
         Предишният превод на български на „Обреченият град" е дело на Милан Асадуров и излезе през 1990 г. с марката на „Христо Ботев". Преди няколко години изд. „ИнфоДар" предложи романа в нов превод - на Максим Стоев, като тази година същата версия се появи в нов тираж и с ново оформление на корицата. Веднага ще отбележим, че още от първите страници на новото издание се набиват на очи немарлива редакторска и коректорска работа (доколкото я има). Недопустимо е в едно амбициозно издание да бъдат запазени русизми като „болшинство". За превода също трудно можем да кажем, че е по-добър от предишния.
         Романът „Обреченият град" е написан в средата на 70-те години на миналия век и представлява типична антиутопия. Самите герои на романа имат най-различни теории по въпроса какъв е техният свят, включително, че е аквариум. Действието се развива в град, където времето и пространството са променливи величини. Градът се движи в зависимост от това къде има най-добри природни условия. Слънцето се пуска и спира съвсем произволно като лампа, поради което почти няма точни времеви ориентири, а нощта често продължава повече от десет дни. Жителите на този град са като обречени. Навсякъде са плъзнали убийци, изнасилвачи и крадци, а никой, дори полицаите, няма право да носи оръжие и да се защитава. Това е така, защото често се е случвало гангстерите да отнемат оръжието на полицаите. Носят се слухове, че като средство за справяне с престъпността правителството е решило да пуска лудите през нощта, които да се сражават с престъпните банди... Гражданите обаче знаят, че са част отнякакъв Експеримент, за който нямат подробна информация. Знаят, че на него дължат възможността да се разбират на един език, въпреки че са от различни националности. „Експериментът си е експеримент. Трудно е, много грешки правим, ама сигурно друг начин няма. Всеки трябва да е на своя пост, всеки трябва да дава това, на което е способен." (с. 48) Гражданите също така знаят, че правителството ги наблюдава навсякъде, знаят, че има някакъв Антиград, в който живеят антиграждани, но подозират, че той е измислен от правителството, за да има враг, който да поддържа диктатурата, защото „най-страшният противник е измисленият" (с. 333).
         Книгата е разделена на шест части, като във всяка от тях главният герой Андрей е представен в различни роли. В първата част Андрей е боклукчия, а колегата му Доналд е бивш професор по социология, но сега също е боклукчия. Градът е нападнат от хиляди маймуни и Доналд се опитва да организира отпор срещу тях. Накрая обаче се самоубива. Във втората част Андрей е следовател и трябва да разследва защо китаецът Ван не иска да бъде повишен от портиер в директор на обувния завод. В третата Андрей е редактор и т.н.
         Из града шества някакво загадъчно Червено здание, което малцина са виждали, появяват се движещи се паметници, странен дом, във всяка от стаите на който живеят хора с различни професии. Май всичко в този град е лишено от логика. Настъпил е пълен хаос, където не се знае зад кой ъгъл светът свършва. „Обреченият град" е блестяща алегория на тоталитарното общество. Романът не е загубил своята актуалност и днес.

 

 

 

 

16.10.2005 г.

 

 

г1998-2005 г. Литературен клуб. Всички права запазени!