Лавица

рецензентска рубрика за литература

Литературен клуб | книги | рецензии и отзиви

 

    Снимка: Сп. ``Лидер``     Автор: Емилиян Николов

     

     

    Никой човек не е остров - 23.07.2007 г.

     

    "Хроника на птицата с пружина" е четвъртият роман на Харуки Мураками, преведен на български език, след "Норвежка гора", "Спутник, моя любов" и "Кафка на плажа". Както и в "Кафка на плажа" в сюжетът е построен пределно разкрепостено, но словесният пъзел е по-обозрим и не e толкова наложително да се прави специален сайт с въпроси и отговори, нито да се чете книгата по няколко пъти. Наред с вече традиционни за романите си теми като самотата, отчуждението, невъзможната любов, омразата, Мураками въвежда и темата за войната с вмъкнатите разкази за японската окупация на Манджурия.
    Романът започва с делника на Тору Окада, който си готви спагети, свирукайки си увертюрата на "Крадливата сврака" на Росини. "Най-съвършената музика за варене на спагети" е прекъсната от неочаквано телефонно позвъняване. Женски глас казва: "Десет минути, ако обичате. Предостатъчно, за да се разберем взаимно" и затваря. Така загадките изникват още от първата страница. Но те са само прийом, за да се говори за сериозните и важните неща. Четем една добре разказана история за невъзможността да разберем дори най-близкия човек до себе си. Тору Окада трябва да открие съпругата си Кумико, която внезапно го напуска. За целта ще започне едно мистично пътуване през различни светове, ще чете писма и хроники, ще размишлява в пресъхнали кладенци, ще минава през стени и прочие щуротии. ... [целият текст]

     

     

    Рицарят и нощта - 04.02.2007 г.

     

    Владимир Набоков започва да пише романа "Истинският живот на Себастиян Найт" в Париж през 1938 г., а го завършва в САЩ, където излиза през 1941 г. Това е и първият роман на Набоков, написан на английски език. Читателят бива въвлечен в повествованието с автобиографична прератка още в първото изречение: "Себастиян Найт беше роден на трийсет и първи декември 1899 година в бившата столица на моята страна." Както знаем Набоков е роден на 22 април 1899 г. в Санкт Петербург, столица на Русия до 1918 г. Оттук нататък следва едно задълбочено дирене на всичко, свързано със Себастиян Найт, подето от неговия полубрат. Зареден със съгледвачество и наблюдателност, той издирва първо Джон Гудман, написал нескопосана и изсмукана от пръстите биография на Себастиян Найт. Самият Себастиян Найт също възнамерявал да пише биография, само че измислена ... [целият текст]

     

     

    Канап за хвърчило - 25.07.2006 г.

     

    Точно на 14 май 2005 г., събота, в музея "Иван Вазов" в София неговата управителка поетесата Мирела Иванова беше организирала малко поетическо четене. На него трябваше да четат много съвременни български поети от най-младото поколение, а също така да свири група "Гологан". Така и стана. В двора на музея се получи едно от най-хубавите четения на поезия, на които някога съм бил. Но както често се случва с хубавите неща, те се опират и до голяма степен на импровизация, а сценарият често е неизвестен и за самите участници. Предчувствайки хубавата вечер аз дойдох по-рано и си поръчах бира "Амстел". Постепенно започнаха да пристигат самите участници. Дойде и поетът Димитър Кенаров ... [целият текст]

     

     

    Много дивни хоризонти - 20.10.2005 г.

     

    В началото на лятото издателство "Аргус" пусна на пазара две книги от поредицата си "Нова българска фантастика". И двете са сборници с научно-фантастични разкази от български автори. "Икосаедри" съдържа 40 разкази от Емануел Икономов и е първата издадена книга сред субсидираните в тазгодишния конкурс "Помощ за книгата" на НЦК при Министерството на културата. "Дивни хоризонти" е сборник със 17 разкази, съставен от Александър Карапанчев и Емануел Икономов. Шест от разказите са наградени от конкурса "Фантастика през 100 очи", който издателство "Аргус" организира всяка година. ... [целият текст]

     

     

    А. и Б. Стругацки "Обреченият град" - 16.10.2005 г.

     

    Братя Стругацки отдавна са се превърнали в класици на световната фантастика с над 30 романа, голяма част от които преведени и на български език. Малко са хората, четящи фантастика, които не са попадали на „Пикник край пътя", „Трудно е да бъдеш Бог", „Бръмбар в мравуняка", „Обитаемият остров" и др. Преди време у нас излезе и пълната нецензурирана версия на романа „Охлюв по склона" в превод на известния фантаст Агоп Мелконян (изд. „Офир", 1996 г.). Предишният превод на български на „Обреченият град" е дело на Милан Асадуров и излезе през 1990 г. с марката на „Христо Ботев". Преди няколко години изд. „ИнфоДар" предложи романа в нов превод - на Максим Стоев, като тази година същата версия се появи в нов тираж и с ново оформление на корицата ... [целият текст]

     

     

     

    Алек Попов "Спътник на радикалния мислител" - 29.07.2005 г.

     

    След сборниците „Игра на магии", „Другата смърт", „Пътят към Сиракуза", „Ниво за напреднали", романа „Мисия „Лондон", Алек Попов припомня за себе си с нов сборник - този път това са основно есетата му, които знаем от последната страница на сп. „ЛИК". Те излизат като книга, която ще се разпространява безплатно със септемврийския брой на сп. „ЛИК", което от една страна гарантира разпространението й сред широката публика, но пък (засега) не й позволява да се продава и в книжарниците. Емблематично е, че тази инициативата на сп. „ЛИК" да „прикачва" книга от български автор към всеки свой брой, започва тъкмо от Алек Попов. Той е автор, който винаги е имал вземане-даване със символите на масовата култура, често злободневен, актуален, но отнасящ се с ирония към действителността. Той е авторът, който написа разказ, посветен на идването на Жак Дерида в София („Идването на Дерида"), авторът, който ... [целият текст]

     

     

    Радослав Парушев "Никоганебъдинещастен" - 20.02.2005 г.

     

    Един неделен следобед си вървях безгрижно по улица "Шишман", когато малко преди Билковата изневиделица изскочиха трима бабаити и се нахвърлиха върху ми, очевидно търсейки пари. Изтръгнаха чантата от раменете ми и започнаха трескаво да ровят в нея, а аз се чудех защо въобще не я взимат и да заминават. В себе си не носех нито пари, нито GSM, самата чанта беше най-скъпото като парична стойност. Накрая единият измъкна тънка книжка с оранжева корица и розов етикет, на който пишеше „бърза литература“, а под него заглавието „НИКОГАНЕБЪДИНЕЩАСТЕН“ и името на автора със светлозелени букви - Радослав Парушев. ... [целият текст]

     

     

    Георги Пашов "40 г. по-късно. Стихотворения" - 05.10.2004 г.

     

    Да си призная: щом чух, че е излязла тази стихосбирка, подведен от заглавието, асоциирайки го и с числото "45", първо се притесних дали това не е стихосбирка, която се опитва да хвърли мост към миналото чрез чисто полтически дискурс. Затова - когато се сдобих с нея - веднага отворих на страница 18 и прочетох стихотворението "40 г. по-късно": "Татко, майко, при вас съм пак! / С кал, олио и оцет / на лице юнак, а че и даже / с което наричахме само гальовно как? / И маже." Явно става дума за стихотворения, които се занимават с чисто човешкото, като същевременно се държи на паметта. Паметта за предците, паметта за доброто и за лошото, паметта за незначителното и за същностното. Обглежда се миналото, но през лични истории. ... [целият текст]

     

     

    Петър Петров "Пин код: Лукчета" - 12.07.2004 г.

     

    Дебютната стихосбирка на Петър Петров "Пин код: Лукчета" още със заглавието си задава противопоставянето на бързото време (пин кода) и бавното време, в което са възможни малките ежедневни удоволствия (лукчетата), технологичното и автентичното, истинското. "Поезията като пин код" (вж. послеписа), но и "марципанена носталгия по скъпоценното детство", "архитектура на тишината" (с. 76). Още първото стихотворение "Оставете дистанционното" репрезентира едно заиграване с традиционните форми, като инверсно оставя заглавието в края вместо в началото на текста. В същото време иззад призивността и играта, наднича меланхолията, самотата и мълчанието. Това отдалечаване от автентично човешкото битие се чувства и в стихотворението "Градско". Това е град, в който няма град, защото "хората не са вече хора а секунди" (с. 13). Времето тече по друг начин, то е "преждевреме". ... [целият текст]

     

     

     

     

     

     

     

г1998-2005 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]