Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

Честита Нова година!*

 

Алеко Константинов

 

         Я ще бъде честита, я кой знай... От рождение и до гроба ний все туй чуваме „Честита Нова година“, па то от „честитост“ отишло, че се не видяло... Мигар от 1 януари 1887 година Олимпий Панов и Узунов не са получили стотина благопожелания с туй пусто „Честита Нова година“, а не се изтекоха ни два месеца, и тези незабравими борци загинаха от братски куршуми, сред най-варварски изтезания, и, обратно, самите палачи, върху главите на които са се изсипали тайно проклятията на стотини хиляди българи - те си проживяха честито цяла верига години, окръжени от почестите и ласкателствата на безхарактерната рабска паплач... Иди му разбери!
         Мигар Стамболов, на 1 януари 1894 година не е получил хиляди честитявания и насърчения да следва храбро борбата със северната мечка, а пък северната мечка стъпила върху една пета част от земното кълбо, хич не мига даже и не щеше да знае, че някаква си бълха пълзяла под опашката й. Мечката едва-едва си помръдвала опашката и бълхата отиде, та се не видя.
         Мигар същият Стамболов на 1 януари 1895 година не е получил множество поблажки с „Честита Нова година“, а пък то баш посред годината такива добрини се посипаха върху главата му, от каквито нека бог да пази цялото человечество.
         Мигар почитаемото правителство начело на Народната партия, към която се числи всичко „честно, благородно и интелигентно“, няма да получи утре, на 1 януари 1897 година, хиляди честитявания и подкрепи за борба с калната опозиция, към която се числи всичко, „безчестно, подло и невежествено“. Да, ще получи. И току виж, че дивият български народ не оценил някое истинско благодеяние, каквото например търговския договор н Австрия - моля ви се с Австрия! С тази майка-благодетелница на нашата татковина, що денем-нощем сълзи рони и богу се моли, да ни сподоби със Санстефанска България, и е всеки час готова да ни поднесе Македония на тавичка, както поднесе златната сабя на нашия благодетел Абдул Керим паша - току виж, казвам, че нашият народ не оценил великото икономическо значение на двойната победа, и току ще чуем един ден, че почитаемото правителство осъмнало с някое малко главоболие в краката... Тъй върви светът, какво ще му направиш!
         Па и не може бе, джанъм, на всички да се угоди. Когато за „Свобода“ всичко е мрачно, за „Прогрес“ всичко е светло. Колело!...
         Но не мислете, че това става само от изменението на обстоятелствата. Обстоятелствата никак не повлияха на някои твърди характери. Вземете за пример господин Йордан Йонова: изпотрепал се горкият да се бори за благоденствието на милото ни отечество; гдето седне, гдето стане, все една и съща мисъл го мъчи - как да облагодетелствува своята татковина, как да възцари мир и правда на земята. Ама на̀, разбира ли ти българинът от честност и безкористие!... Може ли той да оцени своите достойни синове. Впрочем този благороден труженик е все пак достатъчно оценен, защото и днешното болшенство се гордее с него, както се е гордяло и болшинството на миналия режим. Ето такива са наличностите, на които ако пожелаеш: „Честита Нова година“, можеш да бъдеш уверен, че думите ти няма да отидат на вятър...
         Но ако се взрем още по-внимателно, ще дойдем до заключение, че в цяла България най-честити са... княжеските коне! Всякой ще се съгласи, че най-хубавата част на българската столица съставляват тъй наречените нови квартали; в сърцето на тия квартали се е простряла една разкошна градина, окръжена от едната страна с двореца на господина Стоилова, президент-министъра на Българското княжество, от другата страна с двореца на господина Начовича, любимеца на българския народ. Всред тази огромна градина се издига гордо... не Българският университет, не-е!... Издига се гордо... дворецът на княжеските коне-Манежът. На югозапад от тази колосална ограда, под задницата на новия президентски дворец, се е сгушило, обезформено от тази нова постройка, подареното място, върху което ще се строи първият Български университет, заедно с паметника Васил Левски и с паметника на загиналите за освобождението ни доктори, ще окръжават като лакейска свита двореца на княжеските коне... ха-ха, ха-ха!... Колко си честито, мило мое отечество, колко си честито!... И при всичко това аз, неблагодарният твой син, мисля и ще продължавам да мисля, че българските студенти, че храмът на българската наука, заслужават предпочтение пред храма на княжеските коне, макар те да са от най-благородната маджарска порода.
         Криво ли мисля аз, кажете ми откровено!...
         Драги мои читатели, честита ви Нова година!

 

 

         София, 31 декември 1896 г.

 

 

         Щ а с т л и в е ц

 

 

         P. S. Господин редакторе, този подлистник излезе доста веселичък и не само демократически, ами, ако искате да знаете, и малко социал-демократча пада, но не се безпокойте, защото нашите социалисти ни познават много добре и са убедени, че ний с г. Каравелова сме от буржоазията, от класата на тежките капиталисти... Кое кайш??...
         Честита Нова година!

 

 

---

 

* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. II, бр. 69 от 01.01.1896 г. с подпис „Щастливец“.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]