Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

И той ако не е симпатичен, артък...*

 

Алеко Константинов

 

         За господин Сесѐ ми е думата. И кое, мислите, е причината на туй неотразимо влечение към неговата личност? - Искреността му. Да. Искреността и, главното, твърдостта на убежденията му. Каквото мисли - това и говори, а каквото говори - това и върши. Па важното е и качеството на убежденията. И арнаутинът има убеждения, ама защо са ми? Господин Сесѐ е напредничав, хубаво да го запомните. Основата на неговите принципи е положена върху законите на еволюцията, които той свежда към две начала:   н е   м у   е   в р е м е т о   и   с е г а   м у   е   в р е м е т о.   Той е фанатик на тия начала и е готов да ги поддържа с главата си. (Впрочем, ако обстоятелствата поставят пред   е в о л ю ц и я т а   едно „р“, господин Сесе оставя главата си мирна и почва да поддържа убежденията с краката си.) И колко е отзивчива неговата душа на еволюцията. Обърне се на една страна, огледа се наоколо и шепне таинствено над ухото ти:   там е   з л о т о;   моментално ще се наведе над друго ухо и в сладостно любовно упоение, с полузакрити от блаженство очи, въздиша:
         - Т а м   е   с п а с е н и е т о.
         Да го разцалуваш до погибел! Особено да го видиш, да го чуеш в свещената ограда, която носеше едно време надписа „Съединението прави силата“, а сега готви нов надпис „Млъкнете бе, момчета!“, да го чуеш в тази ограда, като почне да лее своите чувства към „Оногова, който е залогът на нашето щастие и благоденствие, Оногова, когото целият български народ счита за свой спасител, Оногова, когото ний трябва да благотворим, Оногова, когото...“ Иди го гони! Рукнали ония ми ти сърдечни излияния - какъв ти Ниагарски водопад! Потоп, да го вземе дяволът! Като дигнал ония благочестиви очи към небесата, като се заудрял по гърдите - триста дервиши на пара... И не ще никакво съмнение, главният и изключителен мотив на неговите действия е благото на народа. Инак не може да бъде аслъ̀. Благото на народа и на... арестантите. То, ако питаш, няма ни един българин, който да не се грижи за благото на милия, но важното е кой как разбира туй благо. Ето где е въпросът.
         А кой ще се осмели да каже, че г-н Сесѐ не е вникнал в сърцето на народа, особено след като чухме неговата трогателна реч на 13 декември. (И тук ли се изпречва туй проклето число...) Кой ще се осмели да оспорва неговото разбиране на истинските народни нужди и желания? Никой. Сега не е ли ясно за всинца ни като бял ден в какво именно се заключава щастието и величието на нашия народ? Разбира се, че е ясно, след като господин Сесѐ тържествено го прогласи:
         Щастието и величието на България се заключава в построяването на грандиозни перачници, конюшни и дворци!
         Кратко и ясно, като с ибришим отрязано. Дворци и друго нищо!
         - То е срамно, господа, да жалите парите за дворци...
         Право си казва човекът. Хич по-срамно от туй нещо може ли да бъде, да се жалят парите за дворци! Па остави дворците, ами да се жалят парите за перачници? Моля ви се, за перачници! Когато за някакви си училищни библиотеки се отпущат цели 40 хиляди лева, какво бива най-сетне да се отпусне нищожната сума 50 000 лева за една перачница, в която ще си пере дрехите Онзи, който... и тъй нататък...
         - Нека цяла България покрием с дворци, господа!...
         Е, като е рекъл да я покрием с дворци, да я покрием най-сетне, какво санким - лошо ли е? И аз, ако питате, не зная защо, ама по̀ ми харесва в дворец да живея, отколкото в полуструтена колиба. Не вярвам и селяните да се откажат Нали господин Сесѐ има добрината да вземе върху себе си грижата за постройката на дворци - ний ще кажем сполай ти и ще чакаме.
         - България по този път ще достигне идеала на Белами...
         И ще го достигне, хич няма да се мае. Па и защо да го не достигне, когато всички мерки са взети: художествената академия е, кажи-речи, готова. Ще плъзнат из България домораслите гении - архитекти, начело с бай Ганя, в ролята на божествения Санцио и работата наред. А туй, гдето го рекли „брашняният чувал“ - здраве му кажи...
         И след това идете да дрънкате, че господин Сесѐ не бил симпатичен; - че и той ако не е симпатичен, артък...

 

 

         София, 18 декември 1895 г.

 

 

---

 

* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. II, бр. 32 от 20.12.1895 г. с псевдоним „Щастливец“. Фейлетонът е против Стефан С. Бобчев (г-н Сесѐ), 1853-1940, виден народняк, директор на правосъдието в Източна Румелия, министър на народното просвещение и по-късно професор по история на българското право в Софийския университет. Заедно с Михаил Маджаров С. С. Бобчев е редактирал списанията „Българска сбирка“, „Юридически преглед“, „Марица“ и др. През 1894 г. Алеко Константинов сътрудничи в „Българска сбирка“. Там са отпечатани стихотворенията му „Птичка“ и „Отговор“, г. I, кн. , 1894 г. - февруари, проводът на „Цигани“ от Пушкин, кн. 3 - март и разказът „От много ум“ - кн. 5 - май. На 13 декември С. С. Бобчев е произнесъл в Народното събрание реч, с която искал да се гласуват извънредни кредити за цивилната листа на Фердинанд.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]