Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

„Полицията още отсега взема мерки“*

 

Алеко Константинов

 

         Отдавна не бях ви писал, господин редакторе, но сега бързам да споделя впечатленията си, произведени от няколко думи, които прочетох в един български вестник. Ето какво прочетох:
         „Мнозина, без разлика на политически убеждения, се надеят, че занапред столичната полиция ще се уреди. Предполага се, че г-н Груев още отсега ще вземе нужните мерки, за да се...“
         Хайде да видим кой ще отгатне какви са тия приятни надежди, които софийските граждани без разлика на политически убеждения възлагат на новия управляющ делата на градоначалството. Като е без разлика на политически убеждения, трябва да се предположи, че и вашите гърди, господине редакторе, са препълнени с тия сладки надежди, за постигането на които г-н Груев   о щ е   о т с е г а   ще вземе нужните мерки. От една страна, вярвам във вашата съобразителност, но, от друга - не зная защо ми се чини, че три дни и три нощи да правите догадки, пак няма да налучите посоката, към която ще бъдат устремени още отсега бащинските грижи на столичната полиция. Според както са написани горните редове, работата изгледва много сериозна. За да се вдъхнат на гражданите надежди, че артък сега вече полицията ще се уреди (има си хас да се уреди!), трябва да се допусне, че има да станат големи реформи; а пък да се каже, че това го очакват всички, без разлика на политически убеждения, предполага се, че се вземат мерки за някои безспорно благодетелни реформи. Хич недейте си дава труд, господине редакторе, да мислите, защото няма да се усетите и аз не искам повече да ви мъча. Ето каква е работата:
         „Предполага се, че г-н Груев   о щ е   о т с е г а   ще вземе нужните мерки, за да се прекратят из столицата честите скандали, д а   с е   н а с т а н я т   н а   р а б о т а   м н о г о т о   п р о с е ц и - ч у ж д е н ци,   к о и т о   о т  н я к о л к о   в р е м е   н а с а м   с а   н а д о ш л и...“
         Вий ходите ли на гарата да ги посрещате, да им кажете „добре дошли“!? Повечето от тия скъпи гости са поданици на негово апостолическо величество Франц Йосиф, император австрийски и крал маджарски. Аз не мога да разбера каква е тази фатална случайност, че с идванието на тези гости почнали да се увеличават скандалите. Па и друга случайност - гостите ни идат тъкмо тогава, когато нашият президент-министър е във Виена. Не изглежда ли това малко неделикатно? Ний правиме визита на Виена чрез президент-министър, а Виена ни връща визита чрез просеци! Хубава работа! Благодарим за вниманието! Не вярвам да са ги пратили да третират въпроса за акциза, па кой знай! Но не е там въпросът. Важното е, че полицията се е загрижила още отсега да вземе мерки да ги настани на работа. Не трябва ли и ний да вземем мерки да облекчим трудовете на полицията, като й спомогнем в тая патриотическа грижа ако не с друго, поне с някои добри съвети? В последно време почитаемото министерство на общите сгради е назначило доста чужденци по изучаванието на „мрежата“; дали не ще се намерят и за новите гости някои местица? Нека полицията направи справка. Ако дип няма вакантни длъжности, можем да поизпъдим отсам-оттатък по някое инженерче от българите и да настаним поданиците на негово величество. Какво ще се прави, таквоз време дошло! Някои от тия гости са артисти. Може и вашия слух, господине редакторе, да са услаждавали те със своите чудесни шарманки, а? За тях сега малко трудно да се намерят подходящи места. Това е по-скоро работа на господина министъра на Народното просвещение. Една консерватория ли да се основе, кой знай! Па да назначим тези артисти за професори! Аз вярвам, че ще се съгласят.
         Вам, господин редакторе, направиха ли визита тия гости? Не? Не може да бъде. Вероятно вий сте отсъствували от дома си или пък сте били дълбоко увлечени в работа. Те не са оставили ни една малко-много прилична къща без посещение. Но видите ли каква е работата? Тези чужденци имат една скромна привичка: да влизат в домовете, без да ги чуе някой и (чудни обичаи!) вместо да си оставят картите или да си запишат имената, те вземат по някой предмет за възпоминание... Оригинали! Види се, като туристи, правят си колекции от тия предмети... Страшни оригинали!
         Българският вестник, като нарича тези гости   п р о с е ц и - ч у ж д е н ц и,   вий да не помислите, че са я слепи, я хроми. Боже съхрани! Здрави са като бикове, вратовете им червени като английски бифтеци. Стомасите им работят като огнени мелници, а пък за пиение - остави се! Напълни им софийското езеро с бира, за три дена ще го пресушат! Макар и просяк - три лева надали му стигат на ден за ядене и пиене, ама хайде да речем, три лева. Вестникът казва, че са надошли   м н о г о   просяци-чужденци. Е колкщо много? От триста души повече не са я! Триста души по три лева - деветстотин лева на ден, за година горе-долу триста хиляди лева. Голяма работа! В София има 50 000 жители, всички като работят по три-четири дена в годината, ще изкарат храната и питието на новопристигналите поданици на негово апостолическо величество Франц Йосиф, император австрийски и крал маджарски.

 

 

         София, 20 март 1895 г.

 

 

---

 

* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. I, бр. 58 от 29.03.1895 г. с подпис „Един от Клуба на моралното влияние“.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]