Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

До моята съотечественица г-жица Въса Пъцова*

 

Алеко Константинов

 

 

         У в а ж а е м а   г о с п о ж и ц е,

 

 

         Четох вашите комантарии върху „Престъпленията по избирателното право“ и извинете ме, но ще забележа, че този научен труд не е само плод на вашите дълбокомислени разсъждения: страниците на белгийската история не са останали чужди на вашето внимание. Какво? Не е ли истина? Има си хас да кажете, че не е истина. Ами с какво да си обясня, госпожице, онова сходство, онова поразително сходство между вашите пророчески коментарии и мемоарите на Трувѐ Бенуа (Les Memoires des Trouvè Naqeaux Benois), прочутия белгийски министър. Още в първия том на тези мемоари, на стр. 17, срещам едно писмо от Бенуа по адрес: „A ma chère Stazon Paydais“. В това писмо Трувѐ Нако̀ Бенуа съобщава на знаменитата белгийска Ментенон резултата на извършените под негово ръководство избори. Е, право да ви кажа, госпожице, като чете човек това писмо и време, че га сравни с вашите драгоценни каментарии, не може да не признае, че тука има плагиат; а тъй като Трувѐ Бенуа е живял и писал своите коментарии в края на миналото столетие, а вие, госпожице, за щастие сте наша съвременница, - то не може да има никакво съмнение, че виновник в плагиата е не Трувѐ Бенуа, а вие, вие уважаема госпожице. Впрочем четете и сравнявайте. Ето писмото:
         „Ти ми обеща, Chère Stazonette, че ще престанеш да ме наричаш „моя надутичък и глупавичък Трувѐ“, ако изляза победител в изборите, помниш ли? Е, добре, мила Стазонет, аз тържествувам днес победа. По всичките линии все   д е в я т к и,   sapristi! Все   ш л а г е р и!   Но да не мислиш, че аз лично   д ъ р ж а х   б а н к а т а,   боже, съхрани!   П о д с т а в и х   на мое място разна сволоч. И че е прилично, и не е... как да ти кажа... не е безопасно, знайш ли, да се явиш сам около   з е л е н а т а   м а с а.   П а р т н ь о р и   много, да ги вземе дявол, ще те задушат, saperlipopette! Да са живи приятелите Drant Gazon и Querri Feys - те раздаваха   к а р т и т е,   но всъщност   и г р а т а   я приготви Maurpheaux. Ето един достоен мъж. Той е в същност человек с лакейска душа, но, драга Стазонет, ими ли щастие извън лакейството!... И въобрази си, Стазонет, при всичката помощ на моите лакеи, при всичко, че Maurpheaux беше приготвил   к о л о д а т а,   аз се опитах на две места   д а   д а в а м   к а р т и т е   и - чудна работа! - На едното място получих   б а к! И трябва да знайш, че аз за всеки случай бях   ш и б н а л   м а л к и я   в   к о л о д а т а   предварително, на противникът ми имаше   б о г а т а   с е р и я:   г у с т и р а м   к а р т и т е   - излезе ми   о с м о р к а,   па той, да го вземе мътната, като измъкна една   д е в я т к а   - съсипа ме! Но това нищо не значи, Стазонет, нещо не значи! Без уплашѐние! Аз печеля сто и петдесет   т у р а,   а всички други играчи, купов взети, печелят само петнайсет, а това е пълнейша победа, миньон. Нека   п а р т н ь о р и т е   кряскат, че аз съм   п о н т и р а л   с готови   с н о п ч е т а,   нека викат, че съм мошеник и щарлатанин, нека си дерат гърлата - сега за сега аз съм богат, драга Стазонет, а това е най-драгоценното за нас, за мен и за теб - а оголените   п а р т н ь о р и   нека гибнат, малко искам за тях да зная. Кой им е крив, като не знаят да   и г р а я т.   Аз винаги ще яздя тия ахмаци: те се боят да рискуват при най-добра   с е р и я.   Е, че аз прост ли съм да не се ползувам от тяхното овчедушие. Аз ли съм виноват, че са си разделили   к а п и т а л а   на малки   к у п ч и н к и,   когато, задружени около един по-решителен и опитен партньор, те би могли с една   м и з а   да ми разбият   б а н к а т а   в прах и пепал. Глупави белгийци!
         Стазонет, след всичко това ще продължаваш ли още да ме наричаш „моя надутичък и глупавичък Трувѐ“, а?

 

Т в о й   Т р у в ѐ

 

 

         Е, добре, уважаема госпожице, мигар и след цитиранието на това писмо ще имате смелостта да твърдите, че аз не съм открил източника, от който вий сте черпали вашите инак драгоценни коментарии? Но не са само мемоарите на Беноа, от които вий сте извличали градиво за научното си творение. Друг един учен ви е предупредил в това отношение. Вий избягвате да го цитирате, но аз ще ви го припомня: вий сте се ползували от капиталното съчинение по държавно право от Stams Boulaus, което се е печатало в Брюксел в течение на 8 години. Този учен аз го сматрям за ваш учител, госпожице, защото вий нищо ново и нищо повече от него не сте казали във вашите коментарии. Благодарното потомство, както знаете, съхрани ръцете на този велик учен, съхрани тия ръце, които са начъртали незабравимите страници по държавното право; но аз се надявам, госпожице, че при всичкото ви достойнство, вашата скромност ще ви въздържи от желанието да претендирате също такава чест. Впрочем вие сте още млада, госпожице, вий едва сега встъпвате самостоятелно на ученото поприще и - кой знай - може би ще си заслужите още по-славен паметник. Дерзайте напред!

 

 

         Бяла Слатина, 17 ноември 1896 г.

 

 

---

 

* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. II, бр. 59 от 21.11.1896 г. с подпис „Беню Наков“.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]