Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

Добре сме си с турците - гледайте си кефа*

 

Алеко Константинов

 

 

         Да не помислите някак си, че султанското благоволение е изчерпано. Тамам! Хич може ли то да се изчерпи, додето българинът се въодушевлява от тия хрисими чувства, които тъй трогателно ги рисува умният вестник „Мир“. За гърците — разбирам; за тях може да се изчерпи бащинското благоволение на негово величество, защото те се осмеляват да разсъждават и даже явно да симпатизират на движението на своите братия в Крит и отиват дотам — моля ви се! — да казват, че „т о я   п ъ т   Е л а д а   н я м а л а   д а   с т о и   с ъ с   с г ъ р н а т и   р ъ ц е,   н а п р о т и в,   ц е л и я т   г р ъ ц к и   н а р о д   щ я л   д а   с к о ч и   к а т о   е д и н   ч о в е к,   з а   д а   п о м о г н е   н а   б р а т и я т а   с и...“ Последните думи с многоточието барабар са напечатани в „Мир“. Това многоточие се отнася и към някои наши луди-млади, през ума на които минува възмутителната идея да помагат на своите угнетени братия. Угнетени? Кой е угнетен, българите? Има си хас! — „П р е д и   в с и ч к о   б ъ л г а р и т е   о т   к н я ж е с т в о т о   с а   б л а г о д а р н и   о т   в а с а л с т в о т о,   в   к о е т о   Б е р л и н   г и   т у р и   с р е щ у   н.   в.   с у л т а н а.“ Че не е ли тъй, санким? Благодарни не, ами да е кабил да се сюнетишат, па и по една чалма отгоре. Туй — капитулации, туй — Санстефанска България, бошлаф. Само шарлатаните могат да се въодушевяват от подобни престъпни мисли. Българите са благодарни от васалството и   „н е м и с л я т   з а   н е г о в о т о   п р о м е н е н и е“.   Че хич за мислене работа ли е бе, брате? По-добро от васално положение — здраве. Добре сме си ний с турците — гледайте си кефа.
         - От друга страна, същите чувства се проявяват и в нашите братия във вилаетите,   к а к т о   и   в   т е х н и т е   п р е д с т а в и т е л и   в ъ н   о т   и м п е р и я т а.
         Колко милаим казано! И тъй казано, щото неволно ще се възгордееш. Нaroд въодушевен от чувствата, с които ни венчае „Мир“, не може да не спечели уважението на целия образован свят. Ний сме благоразумен и хрисим народ, у нас „с е п а р а т и ч е с к и т е   ч у в с т в а   н е   с а   с е   н и к о г а   п р о я в я в а л и   в   т а к а в а   с и л а,   в   к а к в а т о   т е   с а   с ъ щ е с т в у в а л и   и   с ъ щ е с т в у в а т   у   г ъ р ц и т е...“ Ваше величество! Гърците са бунтовници, а ний видиш ли колко сме кротки? - „В   н а ш и т е   б р а т я   в ъ в   в и л а е т и т е,   к а к т о   и   в   т е х н и т е   п р е д с т а в и т е л и   в ъ н   о т   и м п е р и я т а...   н е   с е   з а б е л я з в а   н и к а к в о   и н т е н з и в н о   ч у в с т в о   н а   о т ц е п в а н и е   о т   и м п е р и я т а,   н а п р о т и в,   т е   н е   п р е с т а в а т   д а   з а с в и д е т е л с т в у в а т   с в о и т е   ч у в с т в а   н а   в я р н о с т   и   п р е д а н о с т   к ъ м   с у л т а н а...“

 

         Но не! Тука вече и сарказмите ще бъдат кощунство. Подчеркнатите думи, взети из уводната статия на в. „Мир“ от 16 декември, са до такава степен възмутителни и тъй оскърбяват най-светите чувства на българския народ, щото могат да излязат само от перото на хора, нравствено окапали в сферата на лакейското раболепие, хора, които са в състояние с престъпно кикотение да поемнат от турчин и от шваба трийсет сребърника в замяна на всички идеали на българина... Туй за сведение на тия единици, които още могат да се мамят, че   л а к е и т е   са в състояние да направят каквото и да било в полза на българщината.

 

 

         София, 19 декември 1895 г.

 

 

---

 

* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Млада България“, год. I, бр. 62 от 20.12.1895 г. с подпис „Башибозук“. Написан е във връзка с вълненията в Куманово и Скопие около назначаването на сърбина Гервасий за скопски митрополит и отношенията на българската буржоазия към справедливите искания на населението в Македония да има свой владика.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]