Алеко Константинов

фейлетони

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

Разни „дреболии“*

 

Алеко Константинов

 

 

     „...в последните избори за народни предста-
вители администрацията не е вземала
н и к а к в о   участие.

 

     За щастие обаче прогласените от
Върховния Господар на страната
принципи - свобода и законност -
н а в с я к ъ д е   строго се запазиха
по изборите...“

 

     (в. „Мир“, бр. 7, стр. 1, кол. 2)

 

 

         „Българската преса! Каква жалка ирония в тези две думи!...“ - ще кажем и ний заедно с „Народния представител“ на в. „Мир“.
         Наистина, като чете человек цитираните горе пасажи от в. „Мир“ и като съпостави съдържанието им с това, което в действителност се извърши в някои места при изборите за народни представители, ще се съгласи, че „българската преса“ е жалка ирония на тия две думи! Нема̀ може друг някой, освен един безсъвестен шарлатанин, да каже, че „в последните избори за народни представители администрацията не е вземала   н и к а к в о   участие“ и че „принципите - свобода и законност -   н а в с я к ъ д е   с т р о г о   с е   з а п а з и х а   п р и   и з б о р и т е“?   Нема̀ оная жесточайша подигравка с избирателното право на българските граждани, която се извърши на 11 и 18 септемврий в Бяла Слатина, не ви говори, не ви тръби за едно варварско насилие над народната воля? Нема̀ терорът, който е всявал и всява дивизионният командир Мечконев между видинските избиратели, та ги е накарал и от живота си да бактисат, не ви говори за една отчаяна тирания, при която ще бъде сатанинска подигравка да говорят за свободно проявление на народната воля? Нема̀ срамотната свищовска драма, разиграна на 11 септемврий с кутловския герой начело, не е един бозбожен присмех над правото на избирателите?
         Защо н говорите за законност и свобода,   н а в с я к ъ д е   строго запазени при изборите? Кажете, ради бога, с ръка на сърце, при едни малко-много свободни избори можеха ли да се получат такива комически резултати: д-р Минчевич да се избере за народен представител от Видин, Матей Попович от Силистра, Манол Стефанов от Босилеград, Танас Данков от Свищов, Ганчо Гаврилов от Аккадънлар, Георги Даскалов от Кюстендил (ами Д. Тончев от Бяла Слатина?) и пр., и пр. Не е ли ясно като бял ден, че с „изборите“ в тия места се гонеше съсипванието на карававелистите, омаломощаванието на цанковистите и изкуственото, насилствено съставяние едно консервативно болшинство? И защо това? За да се разсее недоверието, което средноевропейската преса изявява към днешното правителство, за да се покаже на тая преса, че ръководящият консервативен елемент на днешния кабинет има яки „корени в народната маса“! Това се гонеше, а какво се достигна?
         Ожесточиха се цели окръзи и се разочароваха окончателно от днешното правителство, разсея се като дим обаянието от 18 май и пак настъпи онова тревожно-ожидателно състояние, в което се намираха българските граждани в последните месеци на Стамболовия режим. За да се удостои кабинетът със снизходителна усмивка на някой жидовски орган, трябваше да се тероризират избирателите на няколко български окръзи!... И за какъв бяс ни беше снизходителната усмивка на жидовската преса? Цели осем години тази преса ръкопляскаше на тиранина, който беше стъпил на врата на българския народ и не искаше да знае, че три милиона хора пъшкат под ноктите на сатрапа. И днес ръкопляска още на своята паднала марионетка!... Да, марионетка! Марионетка, на която жиците да дърпа средноевропейската допломатия - това трябва да изображава българското правителство, за да му се усмихне жидовската преса, която не иска да знае, че тая марионетка подскача по гърба на тримилионен народ. И представете си, какво самоунижение, какво лакейско раболепство!
         В един от миналите си броеве консерваторският в. „Мир“ се обръща към средноевропейската преса и я моли да благоволи да похвали днешните управници: „Нека не бърза тая преса със своите отзиви, нека почака малко и ще се увери, че и ний умеем да й бъдем приятни“ - такваз беше смисълта на уводната статия... „Нека почака тая преса и ще се увери, че ний желаем да введеме в страната едно   м о д е р н о   к о н с т и т у ц и о н н о   у п р а в л е н и е,   съгласно с   д е м о к р а т и ч е с к и я   дух на българския народ...“ Начевич и демократически дух! Демонически, а не демократически дух ще введе той в управлението на страната. „Като че ли кодификационната комисия или един   д ъ р ж а в е н   с ъ в е т   ще им отнеме гаранцията на правата...“ - подпуща той мълчешката, между редовете, в бр. 7 на в. „Мир“.
         Забележвате ли как лека-полека почнаха да изпъплят на повърхността консерваторите и наченаха като охлюви да си подават рогцата. Най-първо мълчешката си показаха едно рогце: заговориха за някакви комисии при всяко министерство или „гдето ще бъдат толкова комисии, нека бъде една   к о д и ф и к а ц и о н н а   к о м и с и я“. Показаха си това рогче и се поумълчаха, поумълчаха се и слухтят дали няма някой да ги цапне по мутричката. Видяха, че никой   о щ е   сериозно не се обади, хайде и другото рогче: „Като че ли една кодификационна комисия или   е д и н   д ъ р ж а в е н   с ъ в е т   ще им отнеме гаранцията на правата...“ (Хайде-хайде!)
         Ето тяхното модерно конституционно управление, в   д е м о к р а т и ч е с к и я   д у х   н а   б ъ л г а р с к и я   н а р о д!   Види се, че след 1881 г. българският народ   н е д о с т а т ъ ч н о   о с е з а т е л н о   е дал на тия хора да разберат, че народът не иска да му натрапват чорбаджийски дембелханета. Види се, ще се окаже нужда за още един урок...
         В. „Мир“ твърди, че изборите за народни представители   н а в с я к ъ д е   са извършени при строго съблюдение на свободата и законността. А той е толкова прав, колкото би били прави ний, ако кажехме, че изборите навсякъде се извършиха с насилствена намеса на полицията; но ний това няма да го кажем, защото ще бъде една неистина. Във всеки случай, на Народното събрание ний гледаме като на един оплот срещу посегателствата на правителството и мислим, че то ще се застъпи за потъпканите права на българските избиратели в известни окръзи. А то да остане на правителството - пази боже! Ти му казваш, че окръжни управители, че дивизионни командири тръгнали по градове и села да агитират (Да агитират - каква бледна дума! Дивизионният командир не агитира, а командува, приятелят - не се шегува...), да заплашват избирателите и да ги насилват да избират за депутати лица, които населението не познава или мрази, а правителството ти отговаря: „изборите са свободни“. Ти му викаш, че полицията бие (Туй не е само фигурално изражение, ами самата печална истина. Бие не, ами като ти стовари на врата няколко юмрука, че ти изскачат искри от очите; па като те хване за яката, че ти изпокъса риза, дрехи. Колко такива случаи видяхме!) и разпръсва мирните избиратели, а правителството, като че на подигравка, ти казва: „Това не е полицейска намеса, това е само така,   м о р а л н о   в л и я н и е.“
         А бе какво   м о р а л н о   те е патило, изпобиха орталъка, разпръснаха с камшици и шашки хиляди избиратели. „Тъй зер - отговаря правителственият „Мир“, - ти си дертлия, затова тъй приказваш...“
         „Българската преса!“ - Каква жалка ирония в тия две думи!

 

 

         София, 9 октомврий 1894 г.

 

 

 

 

 

---

 

* Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Знаме“, год. I, бр. 15 от 10.10.1894 г. с подпис „Един от „Клуба на моралното влияние“.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]