Алеко Константинов

писма

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПИСМА ДО ИВАН ШИШМАНОВ

 

Алеко Константинов

 

         И в а н е,

 

         На габровеца Еким Проданов били загубени документите във вашето министерство. Сега той хлопа по други порти за служба, но трябват му някакви документи - не може ли да му се издаде от вас удостоверение, че му са изгубени документите у вас, ако, разбира се, това е действително така? Аз не мога да помогна на Проданова с друго, освен да свидетелствувам чрез   н а с т о я щ е т о,   че той е слушал в течение на две години лекции по естествените науки в Новоросийския университет. Помогнете му, ако е възможно, без хляб е останал. Той иска сега да стане кондуктор при мината в Брезник.
         Защо не присъствува при погребението на Мила Величковата?

 

 

         София, 5 септ. 1891                                                                                               А л е к о   К о н с т а н т и н о в

 

 

 

 

 

 

 

         И в а н е   г ъ л ъ б ч е,                                                                                                София, 16 октомври 1893 г.

 

         Признато е наистина, че сит на гладен не вярва, но сития и гладния в някои случаи биват в такива отношения, че трябва да си вярват. Е, правичката да ти кажа, досега аз би имал случай десет пъти да продам на някой печатар моите нещастни „Пътни бележки“ и да затъкна някои от дупките на моето финансово ръшето. - Иване бе, ти си   т а м   големец, защо не кажеш на Цонева да направи едно изключение за мене и ако е възможно да ми изпрати някоя пара. Гнус ме е да приказвам за пари, но проклета нужда!...

 

         Да или не - ще
         чакам отговор.

 

         Прегръщам те
         А л е к о

 

 

 

 

 

 

 

         И в а н е   б е,                                                                                                                  София, 24 януари 1894 г.

 

         Когато хора едва познати съдействуват съчувствено за разпространението на скромната ми книжка и събират по 50-60 абонати, защо да не ми направиш една добрина ти: пусни, моля ти се, този лист из вашето министерство, хелбетя ще си драсне някой подписа. Стойността ще се събира след получанието на книжката.

 

         Здравей
         А л е к о

 

         Па какво бива и между даскалите да се пусне един лист, а?
         Па между ученеците, е?

 

 

 

 

 

 

 

         И в а н е,                                                                                                                        София, 26 ноември 1896 г.

 

         Получих от тебе писмо   б е з   д а т а,   с което ме каниш да дойда   у т р е   у вас. За кое ли „утре“ аджеба е приказката! Ако е за днес (гл. датата на писмото ми) - не мога да дойда, защото имаме заседание на Макед. комитет. Имай добрината да ми определиш друг ден и при туй такъв, в който без опасност за душевното настроение да могат да се прегазят трите километра, които ни делят. Поклон на Лида и Мара.

 

         Здравей
         твой   А л е к о

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]