Алеко Константинов

писма

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПИСМА ДО СТОЯН х. АНАСТАСОВ БЕШКОВ

 

Алеко Константинов

 

София, 21 декември 1893 г.

 

         С т о е н ч о   м а м а,

 

         Не зная, братенце, и аз не зная. Четох, наистина в „Свобода“ едно обявление от Музикалното дружество, че дава премия 150 лв. на този, който състави „една художествена песен в духът на българските песни“, но това обявление беше неграмотно написано и даваше повод на двусмислено тълкувание. Във всякой случай същността е следующата: трябва да имаш текст на песен, от тебе или от другиго съставен - все едно; този текст не е необходимо да бъде „народен“, като напр. „Засвирил Гого на голо бърдо“, а е предпочтително да бъде някое кратко художествено лирическо стихотворение. На това стихотворение ти трябва да съчиниш един художествен мотив в духът на българските песни, а това значи да не откраднеш цяла-целеничка някоя българска народна песен или части от няколко песни, а да съставиш някое художествено отвлечение от общия характер на народната ни музика, па било то романс, балада или хорова песен, то е все едно. Запретни се, голубчик, ти ще имаш за конкуренти някои иностранци капелмайстори, които твърде слабо са запознати с народните ни песни, а това се вижда от техните смешни български потпури, които могат да удовлетворят само бакалските уши.

 

      ПТИЧКА

       

      Хвъркай, птиче красно,
      хвъркай на свобода,
      в пъстрата природа
      всичко е прекрасно
                        Кацай по скалите,
                        в хладните усои,
                        птички песнопои
                        чувай по горите.
      В теснини дълбоки
      тихите потоци
      буйни водоскоци
      по скали високи,
                        най пази от всичко
                        да не срещаш хора,
                        никому на двора
                        ти не кацай, птичко.
      Щом пред теб излягат
      зверове и птички,
      обади на всички
      от човек да бягат.
                        Не кълве очите
                        врабка на врабчета,
                        хората без чета
                        си трошат главите.
      Дал ни господ, птичко,
      хубава природа -
      хорската порода
      осквернява всичко.
                        Дето спрели хора,
                        спрял и Сатаната,
                        разпрострял крилата
                        и посял раздори.
      А пък Бог да пази
      „патриот“ да срещнеш,
      ти догде се стреснеш,
      мигом ще те сгази...
                        Стой, недей се плаши,
                        стой, невинна птичко,
                        стой, да каже всичко!
                        Птичко!...

       

       

      О т г о в о р

       

      Укажи на обществена някоя сграда,
      укажи на едничко поне учрежденье,
      във което и бедний без замедленье
      да намери подмога, да найде отрада.
                        Да не виси безплодно изправен до прага
                        цели дни и недели с прошенье в ръце,
                        да не скланя пред никого свойто лице
                        и наред със богати да найде облага.
      Дето служат на всички лица незабавно
      и към всички еднакво да вземат участье,
      да не правят деленье, да няма пристрастье,
      да раздават на всичките правдата равно;
                        - Тоз въпрос ми зададоха някои хора
                        и очакваха в моя ответ затрудненье.
                        Аз им казах, има таквоз учрежденье
                        и нарича се то... погребална кантора.

 

 

         За композицията е даден срок (до 15 март мисля). Като я напишеш, ще я вложиш в един плик с някой оригинален надпис, напр. „Гайда“, „Балкански въздишки“, „Робски народ геройски песни не ражда“ и пр. В други един плик ще вложиш или визитната карта, или ще напишеш същия оригинален надпис, само че ще означиш отгоре где е вложено името ти и где композияцата и всичко това ще го вложиш в един голям плик и ще го адресираш до председателката на Музикалното дружество г-жа Олимпияда В. Стоянова. Разбра ли?
         Аз бях в настоятелството на това дружество, но се отказах. Не искам с баби да имам работа. - А бе Стоене, ти ожени ли се, или си още годѐн? - Чете ли моите пътни бележки „До Чикаго и назад“. Приятелите се възхищават от тях, че кой знай.

 

Твой
А л е к о

 

 

 

 

 

 

 

София, 22 януари 1894 г.

 

         С т о е н ч о   д р а г и,

 

         Гълъбче, бъди тъй добър, моля ти се, да събереш колкото е възможно повече абонати на този лист. Надявам се, че книжката ще заслужи труда ти. Моите записки имаха много голям успех в София. Всичките приятели ми помагат или насърчават в това отделно издание. Абонаментния лист няма да ми връщаш сега, а ще ми съобщиш само колко екземпляра да ти пратя. Парите ще събереш след получаванието на книжката.
         Хайде бе, Стоене, моля ти се. Само на тебе пращам лист. На Ивана не искам да пратя: аз съм недоволен от неговото поведение спрямо тебе, за което ми разправи тези дни Фроска.

 

Здравей,
А л е к о

 

 

 

 

 

 

 

София, 21 март 1894 г.

 

         С т о е н е,

 

         В Бургас, види се, има пет пъти повече грамотни българи, отколкото във Варна, ако съдим по това, че в първия град за два дена един приятел ми събра стотина абонати, а ти, ашколсун кьопоолу, развъртял си се из славния Одесос и цели двадесет! Моля ти се бе, Стоене, освен цената по 1 л. 50 ст. събери и по 10 ст. за пощенски разноски. Па пиши ми по-скоро още 100 или двесте да ти пратя.
         Поздрави госпожата, а ако има вече нещо на мегдан - поздрави и него.

 

Здравей,
А л е к о

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]