Алеко Константинов

писма

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПИСМА ДО С. С. БОБЧЕВ

 

Алеко Константинов

 

София, 6 ноември 1893 г.

 

         У в а ж а е м и   г о с п о д а
         С. С. Б о б ч е в   и   М.   М а д ж а р о в,

 

         Ако датата „4 октомври 1893“, с която е означено любезното Ви към мен писмо беше действителна дата, то по всяка вероятност моите пътни бележки „До Чикаго и назад“ щяха да се появят в новото Ви списание „Българска сбирка“. Но от пощенския щемпел на плика се види, че писмото ми е пратено на 5 ноември т. г., когато кн. III от „Български преглед“, в която е напечатана част от бележките ми, е била вече във Вашите ръце и туй Ви е дало повод - така помислих - да си спомните за мене. Благодаря за вниманието.
         Имам нещо приготвено...

 

 

 

 

 

 

 

София, 4 декември 1893 г.

 

         М н о г о у в а ж а е м и   г о с п о д а
         Б о б ч е в   и   М а д ж а р о в,

 

         Веднага след любезната Ви покана аз се залових за един трудец, който побързах да довърша към 1-ий декември, за да може да се помести в първата книжка на „Българска сбирка“, но като че нарочно случайна една болест ме хвърли преди една седмица в леглото и не може да се предвиди кога ще стана. Аз исках да Ви преведа Пушкиновата поема „Цыгане“, която отдавна ме е съблазнявала; но всякой път, когато съм пристъпвал към превода й, срещал съм затруднение още в първите редове на поемата, захвърлял съм я настрана до нов припадък за стихоплетство. Последния път изсмуках от цигарата си щастливата мисъл - да изменя размерът на поемата. Почнах с друг размер и наистина, работата тръгна добре и в няколко дни преведох всичкото. Преведох „Чергарите“, но преводът не е още готов за печат. Необходими са някои поправки, които едва ли могат да се извършат при положението, в което се намирам, та и да би могъл в 3-4 дена да приготвя превода си за печат, то ще бъде вече късно, понеже според обявлението Ви първата книжка от „Сбирката“ ще излезе около 15 декември.
         Това Ви пиша в леглото, ще извините недостатъците му.

 

С най-голямо почитание
А л е к о   К о н с т а н т и н о в

 

 

 

 

 

 

 

София, 12 февруарий 1894 г.

 

         У в а ж а е м и   г.   Б о б ч е в,

 

         Ето „Чергарите“. Пращам Ви ръкописа под непременно условие да бъде напечатано в   е д н а   книжка. Правописанието може да измените по вашему, стига само да се съхрани размерът на стиховете.
         В случай че списанието Ви е заето с по-ценен материал, или пък моя трудец не отговаря на програмата Ви - ще Ви моля да имате добрината да ми върнете ръкописа веднага.

 

С почитание:
А л е к о   К о н с т а н т и н о в

 

 

         Вий ми загатвате да изкажа мнението си за излезлите две книжки от „Бълг. сбирка“. Аз ще бъда винаги на страната на това списание, което ще има за цел, между друго, изтреблението и на последните остатъци от чардафонщината у нас. Фигурално би изразил желаната програма така: благодател на народа ни би бил този, който ще бъде в състояние да му втълпи, че е във висша степен гнусно и възмутително един грамаден булевард да се нарича „Захари Стоянов“, а втекаящите се в него улички да носят названията „Паисий“, „Софроний“, и пр.
         Вашите статии за Т. Икономов ме възхитиха. Те напълно отговарят на тази програма.

 

С ъ щ и я

 

 

 

 

 

 

 

София, 21 февр. 1894 г.

 

         У в а ж а е м и   г.   Б о б ч е в,

 

         Имам чест да Ви се препоръчам като най-отстъпчив човек, но, както щете, не мога да се съглася с изразителния и картинния ред:
         т ъ й   н я к о й   п ъ т   в   е с е н   м ъ г л и в а   з а р а н а
да се измени с
Т ъ й   в   е с е н   м ъ г л и в а   и   (!) в   с у т р и н а   р а н н а. Думата   в п о р о ч е н   употребих не без колебание, но думата   г р о б   трябваше да бъде с член. Аз не зная защо Ви смущава впорочен вместо опорочен; тази гъвкавост на язика трябва да се поощрява даже, за да могат да се избягнат грубите съкращения на думите с разни оксии и апострофи, каквито употребяват нашите стихотворци, за да съхранят размерът на стиховете си. Съгласен съм, че   т ъ л п а т а   о д р а н а   не е тъй „красиво“, както   т ъ л п а   и з п о д р а н а,   но в последното изражение изчезва определеността, тъй като липсва члена. Не може ли   т ъ л п а т а   и з д р а н а   или   с ъ д р а н а.

 

Здравейте
А л е к о   К о н с т а н т и н о в

 

 

 

 

 

 

 

София, 21 март 1894 г.

 

         Л ю б е з н и   г о с п.   С. С. Б о б ч е в,

 

         Сто лева възнаграждение за „Чергари“ получих и Ви крайно благодаря. Д-р   Г е н а д и е в   ми писа (има хас да се е шегувал...) да Ви пратя 50 книжки „До Чикаго и назад“, които Вий ще имате добрината да пласирате. Днес пращам по пощата три колета 19 + 19 + 18 книжки, между които има една със зелени корици за Вас. Цената на книжките е 1 л. 50 ст., но ще трябва да се вземат още по 10 ст. за пощенски разноски. Имайте добрината да ми направите тази услуга. Когато в Бургас и Сливен ми искат по стотина книжки, вярвам и в Пловдив да се продадат толкова.

 

         Извинете за безпокойството.

 

С почитание
А л е к о   К о н с т а н т и н о в

 

 

 

 

 

 

 

София, 5 май 1894 г.

 

         У в а ж а е м и  г о с п.   Б о б ч е в,

 

         Получих снощи кн. V от „Българска сбирка“ и проверих това, което г. Ив. Ев. Гешов ми съобщи по-рано: че мойто бедно разказче пострадало, горкото, откъм коригираньето на френския и английския текст, а на едно място е пропуснато едно „не“, чрез което съвсем се изменява смисъла на фразата. Те са дребни работи, за които не би трябвало да ви спомням, като зная доколко сте затрупани сега с работа. За VI кн. не, но за VII ще гледам да Ви доставя някакъв материал, ако желаете.
         Литературният отдел на Фотиновия сборник доста ще куца, както ми се вижда: от 40 поканени писачи едва десетина са се отзовали до срока, 1 май. Всичката ни надежда е на Вашия очерк.

 

С почитание
А л е к о   К о н с т а н т и н о в

 

 

 

 

 

 

 

София, 14 юни 1894 г.

 

         Г о с п о д и н   С. С.   Б о б ч е в,

 

         От печатницата на Вълкова ми обещаха да довършат до идущата събота напечатванието на всичкия материал на Фотиновия сборник. Как стоите Вий с Вашия „Очерк на бълг. период. печат“? Желателно било би да можете и Вий да ни изпратите до събота трудът си напечатан, за да се почне от идущата седмица свързванието на книгите. Моля отговорете ми.

 

Ваш   А л е к о   К о н с т а н т и н о в

 

         Не е ли събрана никоя пара от моите книжки „До Чикаго и назад“?

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в два тома“, Алеко Константинов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1974 г.

©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]