Христо Ботев

поезия

Литературен клуб - 20 години!   Най-старото електронно списание за литература в България!  | начало

 

      МАЙЦЕ СИ

       

      Христо Ботев

       

       

      Ти ли си, мале, тъй жално пела,
      ти ли си мене три годин клела,
      та скитник ходя злочестен ази
      и срещам това, що душа мрази?

       

      Бащино ли съм пропил имане,
      тебе ли покрих с дълбоки рани,
      та мойта младост, мале, зелена
      съхне и вехне люто язвена?!

       

      Весел ме гледат мили другари,
      че с тях наедно и аз се смея,
      но те не знаят, че аз веч тлея,
      че мойта младост слана попари!

       

      Отде да знаят? Приятел нямам
      да му разкрия що в душа тая;
      кого аз любя и в какво -
      мечти и мисли - от що страдая.

       

      Освен теб, мале, никого нямам,
      ти си за мене любов и вяра;
      но тук вече не се надявам
      тебе да любя: сърце догаря!

       

      Много аз, мале, много мечтаях
      щастие, слава да видим двама,
      сила усещах - що не желаях?
      Но за вси желби приготви яма!

       

      Една сал клета, една остана:
      в прегръдки твои мили да падна,
      та туй сърце младо, таз душа страдна
      да се оплачат тебе горкана...

       

      Баща и сестра и братя мили
      аз да прегърна искам без злоба,
      пък тогаз нека измръзнат жили,
      пък тогаз нека изгния в гроба!

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

       

      Речник:

       

      я з в е н а - покрита с рани, наранена
      ж е л б и - желания

       

       

      „Майце си“ е една от първите творби на Ботев и първото обнародвано негово стихотворение. Публикувано е за първи път във вестника на П.Р.Славейков „Гайда“ през 1867 г. По-късно се появява отново във в. „Свобода“ (1870 г.) и в „Песни и стихотворения“.

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]