В МЕХАНАТА

 

Христо Ботев

 

 

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

 

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

 

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

 

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

 

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

 

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: „Хайде на Балкана!“

 

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

 

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

 

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

 

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Стихотвворението излиза за първи път във в. „Независимост“ - бр. 52, г. III, 15.09.1873 г. с три звездички вместо заглавие. Втората редакция, вече озаглавена, излиза в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

върни се | съдържание | продължи