Христо Ботев

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

      НЕЙ

       

      Христо Ботев

       

       

      Питаш ме защо съм аз
      дохождал нощя у вас,
      как съм скочил през плета
      и що щял съм да крада.

       

      Кат мъжът ти не съм стар
      да не видя в тъмна нощ:
      аз си имам за другар
      на поясът остър нож.

       

      Нощ бе тъмна като рог,
      примъкнах се като смок:
      слушам, гледам - всички спят,
      спеше си и ти с мъжът.

       

      Там в градина аз седнах,
      в ръка силна нож стиснах:
      ще излезе, рекох, той,
      ще изпита гневът мой.

       

      Гледам в къщи свещ гори,
      вие спите - мен в гърди
      силен пламък, яд гори
      и гняв ще ме умори.

       

      Впил съм очи във свещта,
      а не виждам, че нощта
      превали се и мина
      и зора се веч сипна.

       

      Славей песен си запя:
      с радост среща той зора;
      през прозорецът глава
      се показа и засмя.

       

      Тебе тутакси познах
      и тогаз се чак стреснах;
      "Друг път", славею казах
      и през плетът пак скокнах.

       

      Ето защо идвах аз
      в тъмна нощ и грозен час:
      ще умре един от нас -
      ил мъжът ти, ил аз!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Речник:

       

      грозен - страшен, опасен (рус.)

       

      Стихотворението излиза за първи път в "Песни и стихотворения" и това е единствената известна редакция. Според Захари Стоянов то е създадено през 1872 г. Някои изследователи смятат, че съдържанието му е свързано с женитбата на Мария Горанова.

 

г1998-2017 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]