Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ГОРА

 

 

      Накрай полето, дето плавно слънцето стрели
      в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,
      меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра
      - виши колони непреклонни успокоената Гора.
      Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина
      и в безответните й скути, като вълна подир вълна,
      заглъхват хоровете страстни на многогласното поле
      и подслон верен в час вечерен намират морните криле.

      И знае пътникът утруден, че в презнощ тръпните листа
      с участен ромон ще му спомнят на миналото повестта,
      взори низ глъхнали присои, далек от полски прах и дим,
      пред него повтор ще въстава животът ласкав и любим,
      а денем, лик когато свежда над примирената вода -
      ще вижда прежните копнежи там мъдро спящи навсегда.

      Че дълги дни към хубост вярна в небег безцелен устремен
      той вред в полето е настигнал следите на предвечна тлен
      и сам е свърнал - на Гората в съкровищните самоти,
      последна радост да изведа, последна скръб да приюти...

      Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели
      и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,
      меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра -
      >виши колони непреконни успокоената Гора.

       

       

       

      Стихотворението „Гора“ е публикувано
      за първи път в сп. „Смях“, г. III, бр. 110 от 29.IX.1913 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]