Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЖЪРТВОПРИНОШЕНИЕ

 

 

      В зори разискрен, брачний пир угасна
      на морна вечер в тихите вълни
      и над сърца ни бог на жажда властна
      крила широки властно наклони.

       

      И мълком влезли в сънните покои,
      де други пир ни готвеше нощта,
      сами свалихме ний венците свои
      и смутно спряхме - жад и нагота!

       

      Той, властен и весталка да прелъсти,
      пристъпи - и не сетих аз кога
      вля сладък пламък в самите ми пръсти,
      впил в огнен обръч моята снага.

       

      Аз чух възторжни устни да се впиват
      по мойте бели свежи колена
      и вопли пламенни да ме заливат
      като вълната - пламенна вълна.

       

      И в буйно пожеланье взор извила,
      в кръвта си чула химна да звучи,
      аз паднах нежна - и със сетна сила
      протегнах устни и закрих очи.

       

      _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

       

      Когато сепнах клепки уморени,
      по устните ми лепнеше нектар
      и бледен дим се виеше над мене,
      като над новоосветен олтар.

       

       

       

       

       

      Публикувано за първи път в сп. „Смях“,
      г. III, бр. 19 от 1.XII.1913 г.

       

       

      нагота (рус.) - голота
      жад - жажда
      весталка - жриза на богинята Веста в древен Рим

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]