Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

NEVERMORE

 

       

      Пропасти вечни делят те от мене,
      зная, че ти си безкрайно далеч,
      но пак като лъч след вековно затмение,
      чакам да дойдеш... Ще дойдеш ли?
                          - Никога веч!

       

      Рано пробуден, с тъги непросветни,
      впивам аз погледи в мрака далеч
      и с клетви, и жал, безутешно преплетени,
      чакам да съмне... Ще съмне ли?
                          - Никога веч!

       

      Мойте градини Неволята черна
      с преспи засипа. Те дремят далеч,
      а химни и смях в полунощ обезверена
      чакам да трепнат!... Ще трепнат ли?
                          - Никога веч!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]