Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

НОЩ КЪМ СОЛУН

 

 

      Пак тъй жадувана нощта се върна
      и с майчин шепот и милувки свежи
      съзва на отдих морните войници
      и жалбите им с кротък здрач замрежи.

       

      Заглъхна Удово, където много
      стоманни сили през деня кънтеха,
      снегът на север почерня безмълвно
      и сънищата звезден път поеха.

       

      И в схлупената, обгорена хижа -
      чер знак на лихата стихия бранна -
      ний двама с него пак укрихме свойта
      умора, в слубжа на дълга набрана.

       

      Но край огнището у нас отново
      припламна жаждата неутолима -
      да си възвърнем с виното и мрака
      това, що властно ни делят отнима.

       

      И загрубелите ръце не спряха
      да пълнят чашите - налей! наздраве! -
      додето яснолик възторг в сърца ни
      последен тъмен вопъл не сподави.

       

      Поде се сплетен разговор, когато
      отекват скъпи тайни гласовете
      и в всеки девствен въздъх на душата
      сълза от светла скръб проляна свети.

       

      Той спомни нявгашна любов в Женева,
      аз - своя бурен и отвъргнат полет,
      а после писахме... „мисли за мене“
      ...„не спомняй нашата далечна пролет!“

       

      Когато той задряма, аз възлязох
      на хълма над стаените землянки
      и дълго слушах Вардар да нашепва
      на милосърдните среднощни сянки

       

      за тъмнините на нощта вековна,
      за бликналия ден в тоз край неволен
      и за настръхналата бъдна среща
      на двата вражи вихъра пред Солун...

       

      с. Д., февруари 1916 г.

       

       

       

       

       

      ---

       

       

      Стихотворението е написано
      на фронта през февруари 1916 г.
      в с. Давидово край р. Вардар.
      При едно отиване в София през пролетта
      на 1916 г. Дебелянов го предава на Димитър Подвързачов
      и то излиза в сп. „Отечество“, кн. 16-17 от 8.IV.1916 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]