Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ОТДИХ

 

 

      Ти ела, разбули ме тогава -
      на великата радост в часът,
      кога царствений ден ще изгрява
      над изгубений в бездните път;
      ти ела и болезнено нежно
      аромат над душата разлей
      и за радост и щастье безбрежно
      чародейната песен запей.

       

      Аз от нея пробуден, ще стана
      и мощ светла ще бликне у мен,
      и със теб, о зора възмечтана,
      от лазурни мечти упоен -
      ще летя към пределите звездни,
      поглед в слънцето златно опрял -
      ще летя над долини и бездни,
      преизпълнени с мрак и печал.

       

       

       

       

       

      Отпечатано за пръв път в сп. „Из нов път“,
      1907, кн. 4.

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]