Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПЛОВДИВ

 

 

      Как бяха скръбни мойте детски дни!
      О, колко много сълзи спотаени!
      Тук първи път се моя взор стъмни
      и безпощадна буря сви над мене.

       

      Тук първи път чух гласа възглас: - Престани
      да вярваш и да дириш - забранен е
      на любовта плодът - и в зли страни
      мечтите ти навек ще бъдат пленни.

       

      И днес аз бродя в тоя скръбен град -
      едничък дом на мойта скръб бездомна -
      аз бродя за утехата нерад -

       

      и кат загубен в пустошта огромна.
      И толкоз черни мисли ми тежат,
      че аз не искам нищо да си спомна.

       

       

       

      Това стихотворение не е било публикувано приживе.
      Излиза за първи път след смъртта на Дебелянов
      в първата му книга „Стихотворения“, 1920 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]