Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ПРЕДЧУВСТВИЕ

 

 

      Изнизват се години след години,
      аз все напред и все напред летя,
      и в адский зной на тъжните пустини
      преследвам призрака на любовта.

       

      Венец челото ми не украсява -
      оттам на струйки кървав пот се лей,
      ужасна мъка взорът замъглява,
      че за почивка моят дух копней.

       

      О иде час на ужас и тревога,
      възпрян на бездните край тъмни бряг -
      ръце ще да отпусна в изнемога
      и с грозен вик ще литна в черний мрак.

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]