Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

САМОТНИЦИ

 

 

      Самотен бор на върха - страж забравен,
      терзан от буря и горен от жажда,
      аз чух вазрадван твоя стон сподавен
      в часа, когато бурята се ражда -
      и върна ли се нявга в праховете
      на силний град и в гмежа сам остана,
      утешно твоят спомен ще ми свети
      и ще успива всяка нова рана.

       

      Че в свойта горда мъка аз ще зная
      и друга мъка, други стон сподавен,
      пронесен и затихнал сам в безкрая,
      самотен бор на върха - страж забравен!

       

       

       

      ---

       

       

      Излиза за пръв път в сп. „Студентска вечер“,
      бр. 1 от май 1912 г.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]