Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СЛЪНЧОГЛЕДИ

 

 

      Ах, ето де ме ти изведе,
      ти, който нявга властно обеща
      на мойта гордост - вихрени победи
      и жар всерадостна на любовта.

       

      Скърбя в градини глъхнали и бледи,
      обител на покрусена мечта.
      Аз чувам тиха жал по утринта
      на слънце невидели слънчогледи.

       

      Кому бе нужна моята съблазън?
      Защо съм обнищен, защо наказан -
      не знам. Неведа черна заслони

       

      бездънното небе на мойто Време
      и то ми праща днес нощи и дни,
      които само Тя ще ми отнеме.

       

       

       

      ---

       

       

      Стихотворението не е печатано приживе
      на поета. Излиза за първи път в сп. „Изкуство“,
      год. I, кн. 1 от 1919 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]