Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

СМЪРТ

 

 

      Под нежний лъх на вечер ароматна,
      пребулени със мек янтарен прах,
      заглъхват в мир простори необятни,
      че светъл ангел ръси сън над тях.

       

      Последний стон на морний ден издъхва
      на здрача във безшумните вълни...
      Невидимо крило над мен полъхва
      и сладък глас зове ме в далнини.

       

      Безчет звезди се стичат в небесата,
      на светъл пир призвани от нощта,
      и в кротко упоение душата
      заспива в златний скут на вечността.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]