Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

СПИ ГРАДЪТ

 

 

      Спи градът в безшумните тъми.
      На нощта неверна верен син,
      аз бездомен и самин -
      а дъждът ръми, ръми, ръми...

       

      Трепнали край черните стени,
      стъпките размерено кънтят
      и след мен невидими вървят
      жалби за преминалите дни.

       

      Образът на милото дете,
      нявга озарило моя праг,
      в спомени възкръсва - чист и драг -
      и скръбта расте, расте, расте...

       

      Тя дойде - дете - с пробуден жар,
      с пламенна усмивка на уста,
      на възжаждал вечна красота,
      аз отвъргнах тленния й дар.

       

      Миналото - ах, остана то
      тъмен край, от скърби заледен,
      и оттам отпраща тя към мен
      своя скърбен вик: защо, защо?

       

      Спи градът в безшумните тъми.
      На нощта неверна верен син,
      бродя аз бездомен и самин -
      а дъждът ръми, ръми, ръми...

       

       

       

       

       

      Публикувано за пръв път в сп. „Съвременна мисъл“,
      г. II, кн. 3 от 15.IV.1911 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]