Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СЪН

 

 

    Сънувах сън - о, сънища неверни! -
    Над бездна, в непрогледни мрачини
    стояхме; в дълбините неизмерни
    с глух ропот се премятаха вълни.

     

    До мен бе ти, що мойта нощ разсея,
    но с нощ бе пълна моята душа,
    и страшните предчувствия във нея
    напразно се стремях да заглуша.

     

    В миг булото на ужас и тревога
    печалния ми поглед замъгли
    и паднах аз в най-горка изнемога,
    подхлъзнах се от мокрите скали.

     

    Предсмъртен вик процепи тишината -
    аз паднах в бездни, - свяст ми се зави,
    и ти, с злорадний смях на Сатаната,
    изкиска се и гърбом се изви!

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

     

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]