Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

СВЕТЛА ВЯРА

 

 

      За старий свят настават сетни дни;
      разкъсват се верига след верига -
      и над самите му развалини
      на правдата олтарът се въздига.

       

      Отлита непрогледна тъмнина,
      огрява слънце сънни небосклони.
      И гордо вее свойте знамена
      безбройна рат, безбройни легиони.

       

      В очите утренни лъчи горят,
      не ги смущава страх от тъмни срещи,
      че пред сдружената им сила мрат
      на гнет и мъка сенките зловещи.

       

      Намериха те търсения брод
      и виждат бряг във пурпурна позлата...
      О, светла вяра в новия живот,
      как сгряваш и повдигаш ти сърцата!

       

       

       

       

       

      Написано през 1910 г., но не е известна
      по-ранна публикация от изданиято на
      Дебеляновите съчинения от 1937 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]