***

ТИ смътно се мяркаш
из морната памет
кат бродница сънна
в бездънна гора -
аз тръпна след тебе
и тръпно ме мамят
в мъглите вечерни
две черни пера.

 

След сетната среща,
да срещна забрава,
подемах се, падах
и страдах навред.
Нощта ме разлюби,
денят отминава,
ни радост донесъл,
ни весел привет.

 

И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп -
аз гасна, аз гасна
с утеха последна -
на спомена в здрача
и плача за теб.

 

 

 

 

 

---

 

 

Стихотворението е отпечатано
за пръв път в сп. „Смях“,
г. II, бр. 27 от 4.XII.1911 г.

 

склеп (рус.) - гробница

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи