Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ТИХА ПОБЕДА

 

 

      Денят за труд е отреден,
      за сласт и мирен сън - нощта,
      а що е нощ и що е ден
      за нас изгнани из света?

       

      Сурова вярност на дълга
      смени живота пъстролик
      и сля се радост и тъга,
      сроди се малък и велик.

       

      Вървим под тежките крила
      на буреносна, мощна бран
      и върху хиледи чела
      чер жъртвен кръст е начертан.

       

      Но няма мраз да заледи
      топлик жадуващия кълн,
      нито ще трепне пред беди
      обуреваемият чълн.

       

      Че светли тайни дух прозря
      и аз обикнах тоя път,
      по който земните недра
      тъй властно мамят и зовят.

       

      - Ти наш си, наш си, твоят дял
      е дълг на хрупкавия злак -
      в земята - майка упознал,
      при нея да се върне пак.

       

      Венци от слънчеви цветя
      в долини слънчеви плете
      и в кротък унес чака тя
      да дойде нейното дете.

       

      - Дойди, но с подвиг увенчай
      ти свойта бренна суета
      и нека бъде твоя край
      една усмихната мечта!

       

      Ноще, тъй светло примирен,
      аз гледам звездния покров
      и тихом се струи над мен
      и крепне земната любов.

       

      Разстлала се е ясна шир
      и в нея странникът недраг
      след много бури най-подир
      намира своя роден бряг.

       

      Там родни сенки с родна реч
      посрещат брата и сина,
      а нейде гордо и далеч
      плющят победни знамена!...

       

       

       

       

       

      Излиза за пръв път в сп. „Отечество“,
      год. III, кн. 30-31 от 15.VIII.1916 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]