Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | страницата на автора

 

ЕДИН УБИТ

 

 

      Той не ни е вече враг -
      живите от враговете
      бурна ги вълна помете
      нейде към отсрещний бряг.

       

      Ето, в хлътналия слог
      легнал е спокойно бледен
      с примирена скръб загледан
      в свода ясен и дълбок.

       

      И по сивата земя,
      топлена от ласки южни,
      трепкат плахи и ненужни
      с кръв напръскани писма.

       

      Кой е той и де е бил?
      Чий го зов при нас доведе,
      в ден на вихрени победи
      да умре непобедил?

       

      Клета майчина ръка,
      ти ли го в неволя черна
      с думи на любов безмерна
      утеши и приласка?

       

      Смешна жал, нелепа жал,
      в грохотно, жестоко време!
      Не живот ли да отнеме
      той живота свой е дал?

       

      И нима под вражи стяг
      готвил е за нас пощада? -
      Не, той взе, що му се пада,
      мъртвият не ни е враг!

       

       

       

       

       

      Стихотворението е открито от
      Георги Райчев и е публикувано
      за първи път в „Стихотворения“, 1920 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]