Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

В ТЪМНИЦА

 

 

      О, неволя - да крееш,
      на неволите раб,
      да възпламваш и тлееш -
      ту всесилен, ту слаб.

       

      Тук обжегнат от зноя,
      там помръзнал в студа,
      надломяван от своя
      и от чужда вражда.

       

      Да тъгуваш по скрити,
      неизгрели сълнца,
      сам понесъл тъгите
      на мильони сърца.

       

      Като воин в тъмница
      да не можеш - пленен,
      да развърнеш десница
      в гняв безумно-свещен.

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

       

      Отпечатано за пръв път в сп. „Съвременна
      мисъл“, г. II, кн. 3 от 15.IV.1911 г.

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]