Димчо Дебелянов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

УСМИХНАТИ ВЪЛНИ

 

       

      Усмихнати вълни край цветни брегове -
      с протяжно-сладък звън настъпя златний ден
      - из тайни далнини глас нежен ме зове...
      - Що значи този сън, тъй странно замъглен?

       

      Не си ли ти това, море на мойте дни,
      утихнало в нощта след бурний свой кипеж,
      и с пламенни слова към светли бъднини,
      възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш?

       

      Нима ще бликне пак в гърди предишна мощ,
      ще вдигнат ли чела цветя на пролетта,
      отхранени сред мрак, повехнали сред нощ,
      под ледните крила на скръб и самота?

       

      Да вярвам ли?... Вълни край цветни брегове,
      с протяжно-сладък звън настъпя златний ден.
      Из тайни далнини глас нежен ме зове...
      - Що значи този сън, тъй странно замъглен?

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]